По-малко от месец преди регионалните избори във Франция за подмяна на състава на местните съвети (чиито два рунда ще са на 22 и 29 март) крайнодесният "Национален фронт" на Марин льо Пен печели все повече привърженици, и то от средите на еврейската общност във Франция. Този факт попадна в центъра на общественото внимание, след като Роже Кукиерман – директор на Еврейския съвет на страната (CRIF) и заместник-директор на Световния еврейски конгрес, заяви на 23 февруари, че госпожа Льо Пен "не може да бъде укорявана". Въпреки добавката, че не споделя "моралните ценности" на дамата и че "Националният фронт" е партия, за която не бива да се гласува, забележката му предизвика вълнение в обществото.
Всъщност последните анкети за обществените нагласи показват, че коментарите на Кукиерман са отражение на все по-налагащата се реалност. Между последните два вота за президент през 2007-а и 2012-а подкрепата на френските евреи за крайните националисти е скочила почти тройно. Завоят дойде, след като госпожа Льо Пен оглави партията през 2011-а и се дистанцира категорично от антисемитската реторика на своя баща и основател на политическата сила Жан-Мари льо Пен. В изявление за агенция "Блумбърг" на 24 февруари тя увери, че има обща кауза с френските юдеи. Становището й е, че подемът на ислямизма наранява и убива и че е време да се елиминира опасността за еврейската общност във Франция – най-голямата в Европа: с около 500 хил. членове. Марин льо Пен е удовлетворена от думите на Кукиерман, защото оборват "удобната идея, че антисиметизмът е тема на десните партии", която, според нея, от десетилетия не е вярна. В интервю за списание "Поан" през 2011-а тя дори нарече Холокоста "връх на варварството", за разлика от баща си, който нееднократно бе осъждан заради отричане на геноцида.
Четиридесет и шест годишната Льо Пен акцентира в речите и в кампаниите си върху възстановяването на сигурността, суверенитета и икономическото съживяване на страната. Споделя страховете на хората от имигрантите от Близкия изток и Африка и обвинява радикалните ислямисти за януарските атаки в Париж, взели живота на 17 души. А вредите, които нанасят имигрантите върху френския пазар на труда с рекордно високата му безработица, е сред любимите й теми.
При все че французите официално не отчитат и не публикуват религиозни и етнически статистически данни, социологическата агенция Ifop следи от няколко години изборните навици на еврейската общност. Шефът й Жером Фурке коментира на 23 февруари, че "макар и малцина евреи да гласуват за "Националния фронт"… техният брой е скочил рязко", защото "те се чувстват изоставени от левите партии".
Резултатите от последната анкета на агенцията за текущите нагласи на французите, публикувани във "Фигаро", показват, че 30% от участниците биха подкрепили "Националния фронт" (срещу 28% през декември 2014-а), общо 28% биха гласували за консервативната партия на Никола Саркози (UMP) и за центристките (UDI), а Социалистическата партия на президента Франсоа Оланд остава трета с 20% подкрепа. Нито една от другите участващи политически сили не получава повече от 10 процента. Което означава, че ако изборите бяха проведени през февруари, националистите на Льо Пен щяха да спечелят още на първия кръг. Нещо повече, анкетата на Ifop доказва и мощната мобилизация на електората на "Националния фронт" – 53% от него планира да участва в мартенския вот срещу 45% от привържениците на UMP и 44% от почитателите на социалистите. Независимо че не са толкова важни, колкото парламентарните или регионалните избори, гласуването за местни съвети показва публичните политически нагласи. А те са в полза на Марин льо Пен.
Докато дамата агитира срещу мюсюлманската инвазия, властта в Париж планира по-задълбочен диалог с мюсюлманското малцинство. Френският министър на вътрешните работи Бернар Казньов коментира за вестник "Монд" на 25 февруари, че правителството трябва да провежда поне два пъти годишно консултации за проблемите на общността с широк кръг мюсюлмански лидери, включващи не само официалните представители на Френския мюсюлмански съвет, но също имами и интелектуалци, които не са представени в него. Изявлението на Казньов е своеобразно признание, че създадената през 2003-а организация, която трябва да помага на държавата да решава проблемите на живеещите във Франция 5 млн. мюсюлмани, не е ефективна. Просто защото е раздирана от противоречията между съперничещите си мрежи от храмове, свързани с Алжир, Мароко и Турция, всяка от които подкрепя собствените си хора. Амбицията на Казньов е форумът да започне да работа преди началото на Рамадана в средата на юни.
