Операциите по емитирането на външен дълг дълго години бяха като омерта за управляващите, независимо от това, дали са от левия, или от десния спектър. При първото правителство на ГЕРБ обаче това мълчание бе нарушено от финансовия министър Симеон Дянков. Именно той изтупа от прахта темата за глобалните облигации, емитирани от Милен Велчев и Красимир Катев при управлението на Симеон Сакскобургготски, за да оправдае собствената си външна емисия от петгодишни държавни ценни книжа, която пусна през 2012-а, за да ги погаси. Същото това правителство на ГЕРБ през февруари 2013-а (месец преди да подаде оставка) тихомълком емитира 800 млн. лв. шестмесечни облигации, за да плати предсрочно или, казано по друг начин, предизборно парите на земеделските производители. С тази емисия то изразходва 40% от лимита на държавния дълг, който страната ни можеше да поеме през годината според Закона за държавния бюджет за 2013-а. По този начин ГЕРБ поставиха в патова ситуация следващия кабинет на Пламен Орешарски. Наложи се бюджетът да бъде актуализиран. В това число и за да бъде увеличен въпросният лимит за новоемитиран дълг – от 2 млрд. на 3 млрд. лева. Тази актуализация бе повод политическите противници на правителството на Орешарски начело с ГЕРБ да нададат вой до небесата и да направят всичко възможно, за да я бламират. А част от уж безпристрастните икономически анализатори се надпреварваха да коментират как актуализацията не била нужна. Апотеозът на цялото това срамно политиканстване бяха блокадата на парламента в края на юли 2013-а и "нощта на белия автобус".
След като, въпреки всичко, поправките в Закона за бюджета бяха приети, Народното събрание излезе във ваканция. А протестърите се наскачаха до насита. През ноември тогавашният финансов министър Петър Чобанов сключи договор за три преки заема с "Дойче Банк" и с "Райфайзенбанк" на обща стойност от 360 млн. евро. С тях той попълни фискалния резерв, който месец по-рано бе сериозно поизпразнен заради плащането на шестмесечните облигации за 800 млн. лв., емитирани от Симеон Дянков. Гласуването на прекия заем мина спокойно в Народното събрание, защото от ГЕРБ знаеха кой финансов министър всъщност е виновен за него. Пък и по това време те саботираха заседанията в пленарната зала.
През 2014-а дойде време да се подготви емитирането на нов външен дълг от 1.5 млрд. евро, който бе нужен за плащане на втората емисия глобални облигации, пласирани по времето на Симеон Сакскобургготски. И отново политици и независими икономисти вдигнаха неимоверна врява по този въпрос. Лидерът на ГЕРБ и настоящ министър-председател Бойко Борисов едва ли си спомня собствените си думи по този повод. "Вместо да си оправят събираемостта, да се борят с контрабандата, тръгват към най-лесния начин – да задължават следващите поколения с милиарди", тръбеше наляво и надясно Борисов. От ГЕРБ дори поискаха да се гласува вот на недоверие на правителството на Орешарски по повод на новия заем. Е, въпреки всичко заемът беше взет, и то при възможно най-добрите условия, и благодарение на него сегашното правителство на Борисов успя без напрежение да погаси през януари 2015-а падежиращите глобални облигации. А правителството на Орешарски падна, но не заради подскачащите протестъри и не заради Борисов. Събори го коалиционният му партньор ДПС, организирайки му коктейл от финансов и политически срив с ефекта на "Молотов". Сега БСП просто повтаря, при това нетолкова ефектно същата схема срещу заема за 16 млрд. лв., предложен от правителството на ГЕРБ и ратифициран като договор за дилърство с четири банки на 25 февруари 2015-а. Неслучайно народът е казал: "Който сее ветрове, ще пожъне бури."
