Нека говорим за дефицита, нека говорим, че докато има дефицит в българския бюджет, ще има и дълг. Нека това да е дебатът в нашето общество. И аз не искам да има дефицит. Някои колеги казват, че дефицитът е лошо нещо, трябва да бъде занулен – съгласен съм. Аз ще Ви предложа мерки, не знам дали ще Ви харесат. Защото в този дебат проявяваме странна шизофрения. Когато говорим за приходната част на бюджета, ние щадим бизнеса. Когато говорим за разходната част на бюджета, ние правим политика. Когато говорим за дефицита, Горанов е лош. Горанов е никой, той е сегашният финансов министър, утре е някой друг. Дефицитът си остава.
Ако мислите, колеги, че трябва да изхарчим Сребърния фонд, че трябва да изхарчим валутните резерви на БНБ, защото отляво и такива идеи са идвали, ако мислите, че трябва да изхарчим средствата, трупани за управление на ядрените мощности – можем, в тази зала може да се вземе и това решение. Но ако не искаме това, трябва да се подготвим, че в следващите три години ние имаме да връщаме 12 млрд., които сме изхарчили преди това – всеки един от нас. Тези 12 млрд. лв. вече са изхарчени преди 1 януари 2015 година. Трябва да ги върнем, те не са на българското общество, те са взети назаем и са изхарчени. Въпросът оттук нататък е, че за 2015 г. вече сме решили, че ще имаме 2.5 млрд. преразход. Два и половина милиарда лева ще натоварят дълговото бреме на държавата, което вече е 12 млрд. до 2017-а и трябва да върнем. Най-малката сума, за която трябва да се подготвим, е 14.5 млрд. лева. Може да пререшим 2.5 млрд. от тях, но в никакъв случай не може да пререшим 12 млрд., които вече сме изхарчили. За 2016 и 2017 г. отново сме предложили поетапно намаляване на преразхода, но все още се планира българският бюджет да е на дефицит. Аз не съм съгласен с това, аз искам да няма дефицит.
Дефицитът не е причина, той е следствие. Той е превишение на разходите над приходите. Дайте да не харчим или пък ако не искаме така да структурираме участието на държавата в преразпределението на благата, стига сме се хвалили, че са ни ниски данъците, давайте да ги вдигаме и да балансираме тази сметка. Аз не искам да вдигаме данъците. Не е справедливо, не е редно, преди да сме си свършили работата, преди да сме си събрали приходите. Политика трябва да се прави през разходната част на бюджета, а не през приходната. Но има дефицит, не стигат парите. Този дефицит трябва да бъде финансиран и ако не искаме да ни се смее целият свят, трябва да си плащаме сметките. Ако май месец ние не върнем мостовия заем от 3 млрд. лв., договорът, който сте ми разрешили да сключа, предвижда удължаване с още шест месеца, разбира се, при много по-неблагоприятни условия. Но октомври месец, не май, 1.5 млрд. евро, взети мостово, за да върнем на хората парите от КТБ, трябва да си ги върнем на тези банки. Така сме се договорили, така сме се разбрали с Ваше съгласие, с ратификация. Октомври месец обаче все пак трябва да върнем 1.5 млрд. евро. Дванадесет милиарда лева вече изхарчени пари трябва да се върнат до края на 2017-а. Но дотогава трябва да имаме стратегия как ще управляваме.
Аз вярвам в реформаторския капацитет на това правителство и поемам ангажимент, че поне 2 млрд. лв. от този разчет, който сме направили като сбор от падежите, плюс планирания дефицит, няма да се налага да бъдат ползвани, и 2 млрд. лв. е минимумът от това, което няма да се ползва от лимита по рамковата програма за поемане на дълг. Нека тези политически партии, които днес повдигнаха дебата по начина, по който трябва да се води – за ролята и отговорността на българския парламент като върховния орган на власт, да осъзнаят, че управлението се формулира само по един начин – вземане на решения и носене на отговорност. Който не е готов, не може да се нарече управленец.
