В отчета си пред сенатската подкомисия, управляваща бюджета на Държавния департамент, американският държавен секретар Джон Кери увери, че Вашингтон винаги може да удари през пръстите Техеран, ако не спазва договора, забраняващ на ислямската република да произвежда ядрено оръжие. Първият дипломат на САЩ направи изявлението си на 24 февруари – седмица преди израелският премиер Бенямин Нетаняху да сподели мнението си по темата пред американския Конгрес. На практика Кери отхвърли индиректно критиките на израелския лидер, че преговорите между шестте основни световни сили и Иран ще приключат с "лоша сделка". Американецът се аргументира с думите, че никой не може да твърди, че не харесва договореното, защото не знае какво е то и че "политиката е такава, че Иран да не получи ядрено оръжие".
След тридневни разговори в Женева бе постигната договореност дебатите да продължат на 2 март. В рамките на формата "5+1" (петте постоянни страни членки на съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция плюс Германия) двустранни срещи на 22 и 23 февруари проведоха Кери и иранският министър на външните работи Мохамад Джавад Зариф. Официален представител на Държавния департамент заяви непосредствено след кацането на самолета на първия американски дипломат във Вашингтон, че Кери и Зариф ще се срещнат отново идната седмица и че детайлите вече са договорени. Високопоставеният американски чиновник коментира за репортери, че дебатите са били "много сериозни, полезни и конструктивни" и че е постигнат известен напредък, но все още предстои дълъг път до изработването на обща резолюция. Думите му бяха потвърдени от Зариф пред иранската агенция "ФАРС".
Преговарящите се надяват да спазят собствения си краен срок – 31 март, до който да договорят първоначална политическа сделка с Техеран, че няма да използва атомната енергия за разработване на ядрени оръжия. Вашингтон обаче е твърд, че няма да се бърза с договор на всяка цена, ако изискванията към Иран не се изпълнят. Техеран пък, който отрича да има каквато и да била програма за ядрено въоръжаване, се надява сделката да донесе облекчаване на тежката икономическата ситуация в страната в резултат на наложените международни санкции. Според участвалите в женевската среща дипломати шестте велики сили гонят споразумение с продължителност от поне десет години, след чието изтичане на Иран ще му трябват година или повече, за да произведе достатъчно количество високообогатен уран за една атомна бомба – условие, което открай време е ключът към сделката. Като се има предвид техническият характер на последните преговори, в сбирката в Женева са били включени щатският министър на енергетиката Ърнест Мониц и шефът на иранската атомна програма Али Акбар Салехи. Европейският съюз е бил представен от Хелга Шмит – политически директор на външната служба на общността.
Наближаващият краен срок предизвика разногласия между Щатите и един от най-близките им приятели – Израел. Тел Авив определи разговорите с Техеран като "опасни" и "учудващи", а Вашингтон обвини израелците, че изопачават американската позиция. Израелският министър на отбраната Моше Яалон коментира на 23 февруари, че "предстоящото споразумение с Иран в този му вид е голяма опасност за мира в западния свят и заплаха за сигурността на Израел". Яалон смята, че сделката ще позволи на Техеран да се освободи от част от действащите икономически санкции и същевременно да продължи да обогатява уран. Той нарече Иран "най-опасния режим" и централен фактор за нестабилността в Близкия изток. Израел, който е единствената държава от този регион с ядрен арсенал, заплашва периодично да атакува иранците, ако не е доволен от иранската атомна програма.
Някои членове на американския Конгрес настояват да се приеме законодателство за налагане на допълнителни санкции на Иран, ако до 31 март не бъде постигнато споразумение за ограничаване на ядрените му планове. Но американският президент Барак Обама заплаши да наложи вето върху всякакви подобни законодателни инициативи, докато текат разговорите. Масло в огъня наля израелският премиер, който на 3 март ще говори за договора с Техеран по покана на председателя на Камарата на представителите – републиканеца Джон Байнър. Белият дом не скри неудоволствието си от предстоящата визита на Нетаняху, а доста депутати демократи планират да бойкотират съвещанието. Колкото до Обама, той обясни, че няма да приеме израелския министър-председател, за да не повлияе на изхода от предстоящите (на 17 март) парламентарни избори в еврейската държава.
Еврейският лидер Ейбрахам Фоксман, който е национален директор на организацията за борба с различните форми на клевети, омраза, антисиметизъм и дискриминация (Anti-Defamation League), изрази "дълбокото си безпокойство", че речта на Нетаняху пред щатския Конгрес ще отклони вниманието от важния дебат за Иран и ще подкопае двупартийната подкрепа на американците за Израел. Фоксман призова Нетаняху да се откаже от гастрола си пред американските законодатели, защото медийното внимание ще е приковано не върху иранския въпрос, а върху броя демократи, които ще бойкотират сесията или пък колко от тях ще аплодират израелския премиер.
