Свърши зорът, уважаеми сънародници! Кокичетата вече прецъфтяват, а копривата пълзи по стърнищата. Пролет пукна, ние – не!
На финансовия небосклон грейна яркото слънцето на стабилността. За Голям и Малък Сечко хазната е с пет пъти по-нисък дефицит от януари и февруари миналата година. Безработицата намалява, потреблението расте – това били причините. Ресурс имаме, за да си подновим дълговете на цена с около една четвърт по-ниска. И да си финансираме дефицитите, както сме си ги представили и гласували.
Икономическото запролетяване също настъпи. Цели седем страни от ЕС имат по-нисък икономически растеж от България по последни данни за третото тримесечие на годината, показват данните на Евростат. Вече сме в златната среда и на т. нар. Индекс на нещастните икономики в света. Е, вярно, че сме по-мизерни от Мианмар и Шри Ланка, но пък 52-ро място от 108 държави не е лошо за нашите възможности. Иначе – оказа се, че сме първи в Европа не само по износ на гюлово масло, но и по експорт на черен хайвер от есетрови риби (най-хубавия).
За пролетното политическо слънцестоене да не говорим – „Всички обичат Бойко“. Левият колесник Първанов нещо реши да се заиграва с оставка, но всичко ще приключи и без нея. И как иначе, каза ни го и първият европеец Юнкер, който като нас търси истината най-често в чашката: „България не е малка страна. Тя е велика нация и зад нея стои цяла Европа.“
Ако имаме все още някакви мъки, те са продиктувани от международното положение и безотрадната ни историческа съдба. Още Левски бил рекъл: „Който ни освободи, той и ще ни пороби“. Е, за руснаците не е бил прав, но за советските солдати – да. И сега дереджето е такова – все така си седим на кръстопътя между двата континента и геополитическото ни предимство се изразява в това, че все по-свободно и независимо си бъркаме в носа.
Колкото до историята, нали беше 3 март тия дни, та Н.Пр. президентчето се изказа: „В този ден сме обeдинени в своята признателност и почит към хилядите войни – румънци, финландци, украинци, литовци и други войни, загинали в освободителната Руско-турска война. Подвигът им няма да бъде забравен и българският народ винаги ще се прекланя пред тяхната саможертва." Нещо забрави братушките, главо излишна* ?. Човекът-гаф ли рецидивира в тебе, или пещерното ти русофобство избликна? Важното е, че пак наблегнахме на факта, че българската армия няма загубена битка. Нито спечелена война. Защо ли – четете за политиците. Ние, българите, винаги сме морални победители. Защото от Странджата насам все освобождаваме България от кръчмата. Та при една такава революция тия дни в механа „Дедо Йонката“ в Банско стана ясно следното. Хроничният подут корем на Хитлер бил причината той да стане вегетарианец и да позволи на лекар шарлатанин на име Теодор Морел да го лекува с 28 различни лекарства. Включително едно, направено от екстракт от фекалии на български селяни.
Да не мислите, че съм предобрил?**
Не, просто трябва и така да се пише. Стига с това самосъжаление, с това автохейтърство, с тази обреченост и безперспективност.
Бахайците ни учат да оставим душата да живее свободна, да не я възпираме с мисли, да не я връзваме за реалности. Защото един ден архангелът ще дойде и ще каже: „Айде тръгвай!“, а ние ще отговорим: „Чакай, не може ли още една година да остана да поживея“. „И за какво ти е, 70 години какво прави?“, ще ни отговори с въпрос той.
Така че, горе главата! Лошото е напред!
Чавдар Цолов
гностичен прогностик
* Това е мека форма на критично обръщение по нашия, Северозападния край.
**На съвременен уличен жаргон – човек, който е прекалил с опияняващи субстанции. По мое време фразата беше: "Гледа като пребозал."
