ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Областни управители хвърлят око на скъпи имоти

Земеделска земя

Меко казано, странно предложение за промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол направи областният управител на Шумен  Донка Иванова тези дни. Бившата училищна директорка изкара един мълчалив мандат в 42-рото Народно събрание, но след преференциалния вот изпадна от сегашния. Поради което бе компенсирана от партията си с длъжността на областен управител (през ноември миналата година). Та тя сега иска сама да продава скъпи държавни имоти. Нека припомним, че до началото на 2010-а областните управители имаха право да продават имоти с оценка до половин милион лева. Но тъй като си позволиха доста волности при тези продажби и бяха установени доста нарушения, предишното Народно събрание промени Закона за приватизация и следприватизационен контрол и тези имоти преминаха под опеката на агенцията. Основният мотив за тогавашните изменения на норматива беше именно в това да се предотвратят възможностите за незаконни продажби на занижени цени, тъй като особено показателни бяха няколко сделки по Черноморието (за които в. "БАНКЕРЪ" е писал), сключени по време на тройната коалиция  на Сергей Станишев. В прерогативите на областните управители остана възможността да предлагат само имоти на стойност до 10 хил. лева.

Идеята на тази промяна бе един орган да продава всички тези имоти по едни и същи правила и

да осигури по-голяма публичност и прозрачност на процедурите

Истината е, че това не доведе до очаквания резултат. От проведените от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол 55 търга (за 43 имота) са продадени едва девет. Друг е въпросът, че непосредствено след законодателната промяна през 2010-а агенцията поиска всички областни управители да предоставят информация за тези имоти, така както изисква законът (съгласно § 22, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК). Списъкът на всички имоти в съответните региони, придружен със съответната информация за собствеността им (актове за държавна собственост, скици, удостоверения за данъчна оценка и т. н.), е трябвало да бъде готов в срок от три месеца. На тази основа е трябвало да се направи публичен регистър на всички имоти – частна държавна собственост в страната, до който да имат достъп, и да го използват всички държавни институции, Българската агенция за инвестиции, обществени организации и граждани.

От скорошно писмо на агенцията до министър-председателя Бойко Борисов, министъра на икономиката  Божидар Лукарски и всички министри, които имат отношение по случая (с което и в. "БАНКЕРЪ" разполага), става ясно, че голяма част от областните началници са "пропуснали" да представят такава информация. Предложения са направили само 17 областни управители. Други 11  така и нищо не са свършили. На по-късен етап от губернаторите на Русе, Перник, Силистра, Велико Търново, София, София-област са получени само две предложения.  От Ловеч, Пазарджик, Кюстендил пък е дошло само едно, а областните управители на Пловдив и Благоевград са задържали информацията за себе си и не са спазили законно изискуемия срок. Нещо повече,  хасковския областен управител по същото това време е продал осем имота със заповеди за отписването им, пише в писмото.
В период от три години (до 2014-а) в агенцията е получавана частична информация и от тези области.

Разбира се, санкции за неизпълнение на норматива

не са наложени никому

Конкретните предложения за продажба на част от тези имоти са били изпращани до Министерството на регионалното развитие и благоустройството и до Министерствотото на финансите за съгласуване (в съответствие с чл.4, ал.3 от ЗПСК). Досега в агенцията са постъпили общо 83 конкретни предложения за продажба на имоти – частна държавна собственост, направени от 21 областни управители. Според същото писмо обаче редица от тези имоти се оказали доста проблемни. В повечето случаи става дума за  неатрактивни предложения, (т. е. това, което е останало след голямото раздаване). По признанието на самите областни управители те многократно са обявявали търгове за тези обекти, но поради липса на инвеститорски интерес са се оказали неуспешни (например имоти в областите Монтана и Добрич). За голяма част от тях са липсвали и документи. С други думи, предлагани са имоти, за които трудно може да се изготви приватизационна оценка. Другият проблем е, че част от имотите от тези списъци са били съвместна собственост с физически или юридически лица, или с други държавни институции. Това също е попречило те да бъдат продадени. Според документацията такива предложения са дошли от управителите на Перник, Шумен, Видин и Враца.

Освен всичко това в много от случаите има и

проблеми с неизяснената собственост

по отношение на сградите, построени на инак държавните терени, които на практика са с неуточнени вещни права. Най-абсурдните предложения обаче са били давани за имоти, които вече са били… продадени. Такива случаи има в столицата и в големите градове като Бургас и Благоевград.

От писмото на агенцията става ясно още, че някои губернатори толкова са претупали работата си, че дори предложили за продажба имоти, които се намират в защитени зони. Нека припомним, че в миналото именно такива сделки и реализацията в тези терени ни донесоха няколко наказателни процедури за погазване на екологичното законодателство. А с някои "инвеститори"  в такива райони разправиите продължават и до днес. Такива имоти са предлагали именно областните на Шумен, Кърджали и Варна. И тук идва въпросът дали инициативата не идва именно от Шумен, защото някой е бил заинтригуван от някои от тези имоти или е останала недовършена някоя "работа"…

Разбира се, областните управители

изтъкват и свои аргументи

Голяма част от държавните имоти пустеят и се рушат, а забавянето на процедурите в агенцията според тях можело да "пропъди вече "появили се инвеститори". Тук обаче възниква и логичният въпрос: ако такъв интерес има, каква е причината той да не бъде обявен в агенцията и кое налага бъдещите инвеститори да преговарят с областните ръководители?!

Вярно е, че те са натоварени с ангажимента да осигуряват охраната на тези обекти, което си е допълнителен харч за администрацията. Но нали пък за това се ползват и част от парите, които идват именно от държавния бюджет…?! А едва ли фактът, че охраняваш един обект, ти дава правата да го продаваш по свои си критерии…?!

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е открила процедури  за приватизация за 64 такива имота. За други 52 са изготвени и са приети правни анализи, приватизационни оценки и информационен меморандум. Все работа, за която държавата вече е платила някому. Каква е логиката сега отново тези обекти да се връщат при областните управители и сделките да се сключват от местните администрации? Нима те имат по-голяма възможност да осигурят прозрачността и публичността на бъдещите конкурси? Едва ли и логистиката между  Българската агенция за инвестиции и тях е на такова ниво, че да осигурят и по-смислен инвеститор?!

И не на последно място: каква е причината толкова време купища държавни имоти да си остават "неинтентифицирани". И защо се бави включването им в Националната информационна система – в регистъра за имотите частна държавна собственост, предоставени за управление на областните управители и с данъчна оценка от 10 000 до 500 000 лева…?!
Да не пропуснем и, че

огромна дупка в тази информация

представлява анализът на имотите, управлявани от Министерството на отбраната, и тези, които са предоставени за управление на държавните предприятия. И не е ли това възможността да продължава порочната практика с продажби "на обособени части" – хватка, която използваха десетки нашенски управници още от началото на приватизационния процес у нас, та и до днес. По информация на в. "БАНКЕРЪ" сложното управляващо мнозинство в Народното събрание едва ли ще бъде лесно кандърдисано да гласува тези промени в закона. Но знае ли човек. Все пак нека не забравяме, че нашенските парламентаристи са доказали, че всяка глупост може да мине в пленарната зала, стига "взискателят" да е достатъчно "красноречив".

 

Паралели

На 4 март Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол продаде на търг държавен имот в промишлена зона “Север” на Бургас с площ 1611 кв. метра Данъчната оценка на  терена е била 45 293.40 лева. Интерес към предлагания имот е проявила една-единствена фирма, но е достигната двойно по-висока цена.  Софийското акционерно дружество "ОЙРОШПЕД", собственост на Стоян Пантелеев Стоянов (80% от акциите), и "Интерфрахт" ЕООД (20% от акциите) , собственост на Явор Стоянов Пантелеев, е подписало договор за 85 600 лв. (без ДДС), които ще влязат в държавната хазна. Ако този имот беше продаден от областния управител, цената му щеше да е 49 822 лева. Причината е, че върху данъчната оценка щяха да бъдат начислени допълнително едва 10 на сто. Простата сметка показва, че реално имотът е изтъргуван на цена от 53 лв. за квадрат. Проверка в сайтовете за недвижимите имоти показва, че постигнатата от агенцията цена е близка до пазарните стойности на имотите в този регион.

Не така стои въпросът с отписаните осем имота от областния управител на Хасково през 2010-а Румен Данев. Той ги е предоставил на хасковското акционерно дружество "Текстилни влакна", представлявано от Димитър Костадинов и Добрин Георгиев на данъчни оценки. Така например най-скъпият от тях е разположен на терен от 30 873 кв. м, ведно с две монолитни сгради – едната от 120 кв. м и втората 312 кв. м, с четири склада за памук, разположени на на 7190 кв. м, и два за семена с обща площ от 800 кв. метра. Цената на всичко това е 1 310 528.50 лева…?! А всички останали терени не надвишават цената от 40 лв. за кв. м, без да се смятат построените върху тях сгради и съоръжения.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст