"Почти всеки колеж иска да стане висше учебно заведение, почти всеки университет иска да разкрие нов филиал, а всеки град иска да си има свой факултет, колеж или университет." Така бившият просветен министър проф. Анелия Клисарова бе обобщила един от парадоксите на българското образование – масовото и безконтролно производство на висшисти по градове, села и паланки. Между другото, предишното правителство бе обещало да не открива нови университети и удържа на думата си, може би защото доста предсрочно се раздели с мандата си.
"Не е възможно всички да бъдат университети. Няма го никъде по света и неточността в дефиницията води до по-големи претенции за държавно субсидиране. Този хаос беше доста добре използван до този момент от редица печатарници на дипломи. Цялата работа е, че има различни видове висши учебни заведения. Не е възможно да има университет по едно нещо, който има и няколко катедри, които зорлем вървят по някакъв начин, за да има малко шарения." Това пък е един от последните коментари на сегашния образователен министър проф. Тодор Танев за нароилите се през последните две десетилетия псевдоуниверситети, получаващи държавни субсидии, за да издават безполезни тапии, от които сериозните работодатели бягат като дявол от тамян. Танев се обяви за законови промени, с които тясно профилираните вузове да не получават ранг на университети. Но и уточни, че държавата
не може да се меси в академичната автономия
и затова т.нар. печатарници трябва да се саморегулират, тоест – да започнат да се сливат.
Само три месеца по-късно, след като изглеждаше, че ще започне отлив в морето от университети, нова вълна вузове изневиделица заля образованието ни. С постановление правителството реши да преобразува в специализирани висши училища четири колежа по искане на академичните им ръководства и след дадена положителна оценка от Националната агенция по оценяване и акредитация. Това са столичният Колеж по телекомуникации и пощи, който ще стане Висше училище по телекомуникации и пощи, Международният колеж в Албена, както и частните пловдивски вузове – Колежът по икономика и администрация и Европейският колеж по икономика и управление. Разбира се, и парламентът трябва да каже тежката си дума, но леко учудващо е, че вносител на текстовете в Министерския съвет е… образователният министър проф. Танев.
В огромната си част коментарите в интернет форумите са крайно негативни и саркастични към появата на екстра университетите. "Това е добра новина, защото с новите вузове ще затвърдим първото си място в класацията за най-много университети на глава от населението. Остава да намерим и студенти за тях. Това ще е трудна задача, освен ако отпадне условието бъдещите питомци да знаят азбуката и броят до десет", казва шегобиец. "Ееееее – добавя друг – това е вече истинска реформа. Предишните раздаваха лицензи за ВУЗ на всеки поискал, а сегашните ще го правят само за поискалите! Ако в нормалните страни за едно място в университет се борят поне по двама кандидати, то у нас ще докараме нещата за един кандидат-студент да се борят поне два университета!". Точно натам вървят нещата, след като за тази учебна година на университетите бе отпуснат прием от 72 000 бройки за випуск от 59 000 абитуриенти, поне десетина хиляди от които директно са поели към чужбина. А не е като да сме се напълнили с чуждестранни студенти, с изключение на медицинските университети, които се котират високо и привличат над 1000 братя балканци годишно. Дори реномираният Софийски университет се принуди да приема двойкаджии на N-то класиране, а някои факултети от Пловдивския университет изобщо се отказаха да провеждат изпит, за да се понапълнят.
На този фон е любопитно да надзърнем в документите, с които колежите са се самопредложили за университети, и да видим дали те предлагат нещо ново, търсено и пазарно ориентирано, с което са конкурентни на "големите акули". "Международен колеж" – Албена, който ще става варненско Висше училище по мениджмънт, след преобразуването си ще има четири основни звена – Стопански факултет, Департамент за модерни обучителни методи, Научноизследователски институт и Колеж по мениджмънт и туризъм, разположен в Добрич. Там ще се обучават общо 2000 бакалаври и магистри в професионалните направления "администрация и управление", "икономика" и "туризъм". Съответно специалностите "международни финанси", "търговия", "икономика", "хотелиерство и кулинарни изкуства", "бизнес администрация" и "туризъм" ще се изучават изцяло на английски език по програми, разработени съвместно с "Кардиф Метрополиън Юнивърсити". Това добре, но рейтингът за университетите за 2014-а показа, че от 238 000 студенти, над 80 000 ще станат нови икономисти и администратори, а в същото време едва
30% от завършилите тези направления
намират работа по специалността. Виж, в туризма винаги е имало глад за квалифицирани кадри, в резултат на което българите вече масово избягват нашето Черноморие. Но готвачи с диплома за висше е малко пресолена манджа. В този ред на мисли ще бъде чудесно, ако "Международният колеж" си подбира по-стриктно партньорите по стажантски програми. Преди дни гръмна скандал със студенти, изпратени на стаж от вуза в хотел "Интернационал" в "Златни пясъци". Въпросните работили като бармани и сервитьори "за този, дето духа" (мнозина без трудови договори) и сега си търсят парите. Подобни схеми никак не се връзват с претенцията да бъдеш елитен университет.
Инженери и мениджъри в областта на проектирането, експлоатацията и администрирането на съвременните телекомуникационни системи. Такива кадри приоритетно ще произвежда Висшето училище по телекомуникации и пощи. Завършилите тези професии вероятно ще бъдат прилапвани като топъл хляб от бизнеса. За бъдещите пощенски служители положението е малко "по-висящо" заради тежкото състояние, в което се намира "Български пощи" и системните съкращения там. Но като цяло това учебно заведение идеално се вписва
в графата "тясно специализирано"
и не е много ясно от какъв зор напира да става университет, след като няма да иска допълнителни средства от държавния бюджет. Между другото, неотдавна името на Колежа по телекомуникации и пощи също бе въвлечено в скандал с фиктивни студентски практики във фризьорски салон като част от схема за източване на стотици хиляди левове по европрограми. И може би е редно или поне етично да се изчака с повишението, поне докато образователното ведомство оповести някакви резултати от разследването по случая, оневиняващи ръководството.
Пловдивските икономически колежи пък са като "сиамски близнаци", които май е по-добре да помислят как да се обединят, вместо да се надпреварват кой да стане по-висш. И двата предлагат икономика, мениджмънт, бизнес и административни специалности в цялото им многообразие. Единствената видима разлика е, че Колежът по икономика и администрация развива примамливото за студентите направление "национална сигурност", в което винаги има нужда от нови лица.
