Ако парламентарните избори се провеждаха днес, ГЕРБ би получила 27.4% от вота на българите, а БСП – 11.1 процента. За ДПС биха гласували 8.2%, а за Реформаторския блок – 5.5 на сто от гласоподавателите. В парламента биха попаднали още Патриотичният фронт с гласовете на 4.5% от избирателите, както и АБВ и "Атака" с по 3%, сочи проучване на агенция "Екзакта". Изследването е проведено в цялата страна между 24 февруари и 4 март. Интервюирани са 1000 пълнолетни лица от 93 населени места.
Изследването показва, че се скъсява дистанцията между БСП и ДПС. Ако днес се провеждат предсрочни парламентарни избори, е много вероятно да се възпроизведе сегашното партийно представителство в Народното събрание. "България без цензура" единствена би останала извън парламента, тъй като електоратът й се свива значително.
Електоратът на БСП се свива с 3% за времето след парламентарния вот през октомври миналата година. За низходящ тренд говори и намалялата подкрепа за лидера на БСП Михаил Миков (с 5% в сравнение с октомврийското изследване на "Екзакта", което се проведе след парламентарния вот). В началото на март 2015 г. председателят на БСП е одобряван от 16.5 процента. Той обаче е неодобряван от 67% от българите. В същото време обаче 84% от социалистите одобряват своя лидер.
Близо една трета (31%) от българите одобряват работата на правителството "Борисов-2". Недоволни от кабинета са 55%, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт. Сред одобряващите по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете извън столицата. В първите дни на март премиерът Бойко Борисов е одобряван от 43%. Неодобрението към работата на премиера е съизмерим дял с одобрението – 45%. Бойко Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4% след парламентарните избори. С 3% намалява и неодобрението към него през последните четири месеца. Така 91% от избирателите на ГЕРБ подкрепят работата на Борисов като премиер, а 73% от избирателите на управляващите одобряват работата на кабинета.
Списъкът на най-одобряваните министри се оглавява от здравния министър Петър Москов и от Лиляна Павлова съответно с одобрение от 49% и 48% от пълнолетните българи. На трето място е социалният министър Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 41%, а на четвърто място е Томислав Дончев с одобрение от 38%. Това са и министрите, чието одобрение е по-високо от неодобрението.
Парламентът печели доверието на 18% от пълнолетните българи непосредствено след изтичането на първите сто дни от работата на новия кабинет. В същото време той продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция за 67% от българите.
В началото на март регистрираме най-високо одобрение за работата на армията и на полицията – по 35%. Неодобрението към работата на полицията, обаче е по-висок дял (46%) от неодобрението към работата на армията – 33%.
За последните месеци не настъпват значими промени в доверието, с което се ползват в обществото тези две институции. Леко намалява с 3% недоверието към полицията, което се дължи и на общото успокояване на ситуацията в страната.
Доверието към прокуратурата и съда се движи в рамките на 13-14%, а неодобрението в рамките на 62-65%.
