Петър Драмов,
"УниКредит Булбанк" АД
Председателят на управителния съвет на ЕЦБ Марио Драги даде старт на поредния грандиозен план за финансово стимулиране на икономиките в еврозоната. Това стана на 9 март и още в първите дни след това близо 10 млрд. евро свежа ликвидност бяха факт. ЕЦБ в унисон с централните банки на страните от зоната ще изкупуват по около 60 млрд. евро всеки месец в продължение на 19 месеца. В резултат на което се очаква до месец септември 2016 еврообщността да се сдобие с около 1.14 трлн. евро свежи пари. Тези безпрецедентни количествени улеснения за европейската банкова система целят парите да стигнат до корпоративните клиенти и да подпомогнат ускоряването на икономическото развитие в Европа.
Част от тях обаче ще бъдат използвани и за закупуване на книжа на страни извън еврозоната – такива, които носят сравнително по-висока доходност при относително нисък риск. Такива книжа са и еврооблигациите, емитирани от нашето правителство на международните пазари. Ето защо стойността на емисията ни с падеж през септември 2024 г. се повиши с четвърт евро през седмицата и в момента вече се търгува при 106.35 евро за 100 номинал. Носената от нея годишна възвръщаемост, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи до 2.2% на годишна база.
До исторически ниско ниво се потопи доходността на другата ни облигационна емисия, търгувана също на външните пазари, чийто падеж е през юли 2017 година.. Тя вече се търгува при едва 0.62% на годишна база, а седмица по-рано се търгуваше при 0.68% годишна доходност.
Доходността на книжата, емитирани на вътрешния пазар на държавен дълг, затвърди започналата от началото на годината тенденция на понижение. Възвръщаемостта на излизащите в падеж след десет години емисии на книжа, деноминирани в левове, се потопи за пореден път за да достигне 2.3% на годишна база. Тя е по-ниска с пет базисни точки спрямо предишната седмица. Доходността на облигационните ни емисии с падеж след пет години също се понижи, но по-скоро символично, отколкото реално. Тя е 0.99% на годишна база срещу 1% годишна доходност отпреди седмица. Котировките на облигациите с остатъчен срок до падеж от три години гравитираха около 0.6% на годишна база. Едногодишните и шестмесечните ни съкровищни бонове пък се котират съответно при 0.4 и 0.3% на годишна база.
Нека да припомня, че с мотива, че бюджетното салдо е на излишък вместо на дефицит Министерството на финансите отмени провеждането на търга, насрочен за 9 февруари. На него трябваше да се реализират тримесечни сконтови съкровищни бонове с номинална стойност 400 млн. лева. Ето защо сега финансовите институции у нас очакват с нетърпение провеждането на следващия аукцион за продажба на държавни ценни книжа на първичен пазар. Търгът ще се проведе на 23 март. Тогава за продажба се очаква да бъдат предложени десетгодишни лихвоносни съкровищни облигации с номинална стойност 50 млн. лева.
Интересът към тях се очаква да е голям заради високата ликвидност на междубанковия пазар и заради на практика нулевите лихви по най-търгуваните еднодневни депозитни сделки. Банките продължават да поддържат малко над 12 млрд. лв. по сметките си в БНБ, които се признават и за минимални резерви, при изискване за едва около 5.8 млрд. лв. в резерв. Именно този свръхизлишък от над 6 млрд. лв. търси своето приложение и най-добре е да има достатъчно надеждни инвестиционни проекти за кредитиране. Но, изглежда, че такива липсват или поне не чак за 6 млрд. лева. Докато се намери реализация за тях, ще имаме все по-ниски лихви и по-ниска доходност по държавните ни ценни книжа.
