Навършват се 136 години от рождението на германския физик, теоретик и математик и един от създателите на съвременната физика – Алберт Айнщайн. Той е роден на 14 март 1879 година в Улм, Германия.
Детството на Айнщайн минава в Мюнхен, където баща му притежава малък електрохимически завод. Той е тихо и разсеяно момче, обича математиката, чете много философска и научно-популярна литература, но трудно понася зубренето и казармената дисциплина в мюнхенската гимназия. Заради затворения му характер, другите ученици му лепват прякора "Дивия".
През 1895 година делата на таткото Герман западат и семейството се премества в Милано. По това време 16-годишният Алберт вече владее основите на математиката, включително диференциалните и интегрални изчисления. Въпреки задълбочените си познания обаче, той все още не си е избрал професия. В това решаваща роля изиграва баща му, който настоява Алберт да стане инженер, за да подпомогне финансово семейството.
Юношата кандидатства в Политехническия институт в Цюрих, но се проваля на изпитите. Приет е едва година по-късно през 1896 година в педагогическия факултет на института. Завършва през 1900-а и в продължение на две години няма постоянна работа. За кратко преподава физика, дава частни уроци, но живее бедно. С препоръката на свои приятели през 1902 година Айнщайн е назначен за технически експерт в Швейцарското патентно бюро в Берн.
През 1903 година в живота му влиза неговата бивша състудентка от сръбски произход Милева Марич, с която сключват брак и им се раждат двама синове. Животът в Берн в продължение на седем години се оказва най-ползотворният в живота на младия физик. През 1905 година той публикува пет научни труда, сред които и Теорията на относителността. Откритията му фундаментално променят тогавашните представи за вселената.
Университетските среди в Швейцария, Германия и Австро-Унгария проявяват голям интерес към младия учен. Това е и причината от 1909-а до 1913 година той да преподава и работи в университета в Цюрих, в Немския университет в Прага и отново в Цюрих – във Висшето техническо училище. През 1913 година Айнщайн заминава за Берлин, където е поканен за редовен член на Кралската пруска академия на науките и 19 години работи в най-голямото висше учебно заведение в Германия – Хумболтовия университет. В Берлин той създава Квантовата теория и публикува Общата теория на относителността. През 1920 година е поканен за професор в Лайденския университет.
Развива се и малка сага около личния му живот. След петгодишна раздяла, през 1919 година Айнщайн се развежда официално със съпругата си Малева и се жени за братовчедка си Елза. Тя е разведена и живее с двете си дъщери при баща си в Берлин. Този брак обаче, също не продължава дълго.
Основен фактор в развитието на Айнщайн се оказва политическата ситуация в Германия, която става все по-напрегната по онова време. Започват първите организирани антиеврейски прояви в страната. Група антисемити дори организират кампания срещу Айнщайн – прекъсват го по време на лекции, неведнъж го принуждават да напусне аудиторията, организират демонстрация срещу Теорията на относителността, наричат трудовете му "еврейска физика". В пресата излиза публикация, в която се твърди, че той е оскърбен и възнамерява да напусне Германия. В друга пък призовава ученият да бъде убит.
Тези обстоятелства правят Айнщайн привърженик на ционизма. Той подкрепя идеята в Йерусалим да бъде създаден Еврейски университет и я развива по време на пътувания в САЩ, Франция, Китай и Япония. На връщане за пръв път посещава Палестина.
През 1922 година Айнщайн получава признание за труда си в лицето на Нобеловата награда за физика и по-конкретно за закона за фотоефекта. Той обаче, не успява да присъства на церемонията и чете Нобеловата си лекция година по-късно.
След 1930 година започва да прекарва зимните месеци в Калифорния и чете лекции в Технологичния институт в Пасадена. Идването на Хитлер го заварва извън Германия и той се отказва от гражданството си, от членството си в Пруската академия и никога повече не се завръща там.
През месец октомври 1933 година Айнщайн работи като професор по физика в Института за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси. През 1940-а получава американско гражданство, като остава и гражданин на Швейцария. Основните му занимания са да доразвива Теорията на относителността, а до края на живота си работи върху Обща теория за полето.
Развитието на физиката не спира и деленето на атома вече е открито. Това навява на Айнщайн опасения, че Хитлер съвсем скоро ще се сдобие с ядрено оръжие. През 1939 година ученият пише писмо до Рузвелт, в което го предупреждава, че нацистка Германия е в състояние да произведе атомна бомба и споделя убеждението си, че диктаторът може да бъде спрян само с военна сила. Писмото му подтиква президента да пристъпи към разработването на ядрено оръжие. Самият Айнщайн обаче, не участва по никакъв начин в това.
След края на Втората световна война Айнщайн се включва в борбата за всеобщо разоръжаване. Преди смъртта си се подписва под възванието на Бертран Ръсел към правителствата на всички държави за забрана на ядреното оръжие.
