Ще се окаже ли мантрата "либерализиран енергиен пазар" спасението за обикновения потребител от монополите? Как ще се избира търговецът на ток? Ще се увеличи ли цената на електроенергията, или ще падне под напора на конкуриращите се производители? Всички тези въпроси са особено актуални сега, когато управляващите от ГЕРБ се гласят да доведат до края въпросната либерализация.
Оформящата се днес картина навежда на мисълта, че властта се подготвя да извърши нещо, без да е съвсем наясно какви ще са последиците. Според председателя на енергийната комисия Делян Добрев освобождаването на пазара трябва да е факт до края на годината, така че всеки клиент да може да избира доставчика си на електроенергия. По думите му това ще създаде конкуренция, която ще направи по-коректно отношението на електроразпределителните предприятия към техните клиенти. "Тази либерализация е закъсняла в България, това е изискване на Третия енергиен пакет и ни заплашват санкции, ако не го направим. От друга страна, се прави и за да не бъдат битовите абонати закрепостени към едно или друго ЕРП", изтъква бившият енергиен министър.
На теория всичко звучи добре. Писнало ви е от прекъсванията на тока или от ниското напрежение, от което уредите и крушките в дома ви често гърмят. Негодувате срещу скъпата цена,която плащате и искате да си купите директно от АЕЦ "Козлодуй", която продава най-евтината електроенергия… Ето защо бъркате в интернет и намирате търговец, който ви продава хем по-евтин, хем по качествен ток. Само че тук някъде се налага да свалим розовите очила. За да стигне самият ток до крайния потребител, той трябва да премине през кабелите и подстанциите на същите ЕРП-та. Няма как – от естествения монопол не може да се избяга. Освен това, кой каквото и да говори, битовите потребители изобщо не са атрактивни за производителите – заради ниското и непостоянно потребление, налагащо да има и балансиращ пазар, на който да се продават излишъци и да се купува ток в случай на недостиг.
"Пренебрежимо малкото потребление на домакинствата затваря вратите пред тях за покупка на енергия директно от производителите. По същата причина с тях не биха се занимавали и лицензираните към момента търговци, чийто профил и капацитет са насочени към снабдяване на малко на брой, но с голямо потребление бизнес клиенти. За да стане ясно какво точно имаме предвид, приблизително половината от небитовата енергия (за средно и ниско напрежение) на свободния пазар се продава само на 2% от общия брой небитови клиенти, присъединени към разпределителната мрежа", обясняват експертите от Института за енергиен мениджмънт.
На всичко отгоре ще се запази и досегашният регулиран пазар. Защото дори всички потребители да се възползват от правото си да си изберат друг доставчик, пак ще има определяни от Комисията за енергийно и водно регулиране цени за редица дейности, най-вече свързани с мрежите и оперативното управление на eлектроенергийната система. В същото време, ако даден търговец не може да доставя повече електричество, битовият потребител се връща отново при електроразпределителното дружество, което вече поема ролята не както досега – на краен снабдител, а на доставчик от последна инстанция. Така омагьосаният кръг се затваря. Заради този регулиран пазар токът на свободния ще струва много по-скъпо, тъй като за производителите на евтина енергия (като АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток2") остава задължението да я продават на първия ,и то на по-ниски цени, отколкото биха получили при свободното договаряне.
Не бива да забравяме и редица други пречки, които утежняват цената на електроенергията на защитения пазар – като дългосрочните договори, сключени с някои централи, и модела за преференциални цени на тока от ВЕИ-тата и от когенерациите. За част от тези проблеми управляващите вече се опитаха да намерят решение. Например с приетите преди дни промени в Закона за енергетиката НЕК бе задължена да изкупува електроенергия от топлофикациите и заводските централи само ако те са получила сертификат за произход за висока ефективност. По този начин бе сложен край на практиката когенерациите да продават и неефективната си енергия, т.е. тази, която не постига спестяване на първични енергийни ресурси.
Успоредно държавата започна преговори с двата ТЕЦ-а в комплекса "Марица изток", които са с американски собственици. На 20 февруари дори бе подписан Меморандум за разбирателство между Националната електрическа компания и ТЕЦ "AES Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3". С документа двете частни централи поеха ангажимент за намаляване на преференциалните цени на изкупуваната от тях електроенергия. НЕК пък обеща да разплати просрочените си задължения към тях, които възлизат на около 600 млн. лева. Но дали това ще доведе до поевтиняване на тарифите, тепърва предстои да разберем.
Далеч по-сложен е казусът с производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници, които масово се нароиха в България през последните няколко години и сега дума не дават да се издума за ограничаване на тяхното производство с аргумента, че зелената енергия е приоритет на Европейския съюз. "Вероятно, както в някои други държави, ще се създаде фонд, който да доплаща разликата между пазарната и преференциалната цена на тази енергия. Защото, ако искаме свободен пазар и ВЕИ-тата, ще трябва да излязат на него", твърди Делян Добрев. Откъде точно обаче ще дойдат парите в този фонд, засега никой не казва.
"Пълната либерализация на електроенергийния пазар ще може да стане само след смяна на модела "единствен купувач", в който централната роля има Националната електрическа компания. При този модел не може да се прави либерализиран пазар", смята членът на Комисията за енергийно и водно регулиране Евгения Харитонова. Според нея трябва да бъдат изпълнени очакванията за внасяне на необходимите законови промени, за да се случи пълното освобождаване на пазара.
С промени или без, както е тръгнало, се очертава от цялата българска либерализация обикновеният потребител пак да остане на сухо.
*Практиката в държавите с развит либерализиран пазар показва, че домакинствата очакват от търговеца да им предложи широк набор от ценови оферти, да осъществява вместо тях разплащанията с мрежовите компании, да осъществява балансиращи услуги, да предлага ясни фиксирани цени за продължителен период от време. Тези изисквания са трудно постижими при условията на българския пазар на едро, където липсват прозрачност, ликвидност и възможности за дългосрочно договаряне.
*Липсата на почасови електромери за малкия бизнес и домакинствата, както и на техния по-евтин заместител – стандартизираните товарови профили, одобрени от регулатора, също е проблем пред либерализацията. В момента абонатите на електроразпределителните дружества са малко над 6 млн., а цената на подобен нов електромер е между 100 и 150 евро за бройка.
