Политици-комплексари си търсят универсално алиби за неудачите, сатанизирайки ДПС.
Реформаторският блок получи прекомерно много власт от премиера, а след 100 дни стана ясно, че е незаслужено.
Нашата партия се казва "Движение за права и свободи", а презимето ни е "любов и респект". Фамилията на нашата партия е "търпение".
Г-н Кърджалиев, доволен ли сте, че премиерът скръцна със зъби на коалиционните си партньори по повод непремерения език срещу ДПС, срещу мюсюлманите?
– Ако финалът на дебата за избор на нов вътрешен министър не беше направен по този начин от премиера, със сигурност това щеше да бъде един от най-грозните дни за българската демокрация. Бяхме свидетели буквално на изстъпление срещу тази демокрация. Пълноправни български граждани бяха наречени „човекоподобни“, „неграмотни“, бяха уподобени на нещо средно между неандерталец и хомо сапиенс. За съжаление двете "политически кутрета", в лицето на Реформаторския блок и най-вече на Патриотичния фронт, "налазват" по мощния гръб на Бойко Борисов. И в скоро време, ако няма ясно разграничение от ксенофобските послания, от националпопулистките реплики и изявления на техните лидери, ще му се качат и на главата.
Българската демокрация допуска през тези 25 години до определени граници, до определено ниво такъв тип проявления. Но най-ценното нещо, което е дал Господ на хората, в това число и на политиците, е чувството за мярка. Днес (сряда – б. ред.) тази граница беше премината. Тълкувам 25-те минути реч на премиера като рефлекс, като нужда да отговори на апела на председателя на ДПС, да се разграничи от тези изяви. Опита се да го направи и мисля, че по някакъв начин създаде усещане за баланс и за държавност. Лично аз не съм оптимист по отношение на последващи изяви на националпопулизма в българския парламент. ДПС като демократична партия, която изцяло и последователно следва ценноситте на ЕС, си запазваме правото за всякакъв тип реакция – в рамките на закона, в рамките на политически приемливите нагласи на българското общество, в това число и по-кардинално решение на нашия централен орган, дори и за напускане и на парламента.
Това е доста крайно действие. Чувства ли се ДПС в изолация?
– Нашите опасения за това и радостта на нашите опоненти от този факт биха били наистина реалност, ако нямахме самочувствието на политическа сила, която 25 години съумя да съхрани доверието на хората и почти константен брой избиратели гласуват за нас. Няма как да се зачеркне току-така една партия, въпреки неистовите пориви на нашите опоненти, при условие че 500 000 души гласуват традиционно за тази партия. И от тази гледна точка идеите на крайния национализъм в българския парламент, че ДПС трябва да бъде извадено от обществения живот на България, е една утопия. Друг е въпросът, че в класическата демокрация има две страни – опозиция и управляващи, и е естествено всяка опозиционна партия да се стреми да измести управляващата – това е смисълът на изборите. Така че една партия може да бъде извадена от властта, но не и от обществения живот, ако тя самата не пожелае.
В опозиция ли е наистина ДПС, или е пета колона на управляващата четворна коалиция?
– Това е поредният мит. Днес (сряда – б. р.) той окончателно се развенча, особено след изявите на нашия председател и на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Първо – тази теза е обслужваща за неудачни управленци. И второ – за политици комплексари. Такъв профил политици винаги се нуждаят от едно универсално алиби, с което да оправдаят както своите неудачи, така и нуждата от идентифициране на враг, за да може да следват по-нататъшните си цели. Нашата партия се казва „Движение за права и свободи”, а презимето ни е „любов и респект” – ние обичаме избирателите си, работим с любов към тях, а имаме респект към всички системни партии и опоненти. А фамилията на нашата партия е „търпение”. Така че ще преживеем и този сценарий.
Но вие сами подхранвате тези твърдения, защото подкрепяте важни решения на ГЕРБ, когато коалиционните му партньори се опъват, като например ратификацията на дълга, за пенсионните фондове.
– Те са четири решения за изминалите четири месеца и за всяко от тях имаме своите аргументи. Те не са подвластни на влияние или императивно давление от която и да е страна. За държавния дълг ние имахме две много обширни заседание на парламентарната група, на които до последния детайл обсъдихме казуса и нашата позиция. Накрая се оказа решаващо следното становище: при условие, че дълговите емисии за три поредни години възлизат на 11.8 млрд., а с плащането през януари те останаха 10.1 млрд; при условие че бюджетният дефицит за следващите три години е общо 6.3 млрд., т.е. има необходимост от над 16 млрд. лв., как може една държава да превъзмогне тези дефицити, ако не по един от следните три начина. Първият се реализира – като държавническо решение в НС – чрез приемане на дълг. Вторият – чрез продаване на държавни активи – а такива няма. Третият – чрез нулиране на дефицита, което обрича и социални помощи, и пенсии, и помощи за земеделски производители и др. държавни плащания на пълен провал. Ето тези аргументи доминираха, за да подкрепим този дълг. Мога да дам аргументи и за всяко друго наше решение. Мога да ви уверя, че преди тези наши решения ние не сме имали комуникация под каквато и да било форма с представител на управляващото мнозинство.
Но до последно твърдяхте, че няма да подкрепите…
– И в момента все още има в нашата парламентарна група хора, които преценяват това решение като грешка. Но ние сме един цял организъм. При условие че се е дебатирало в рамките на парламентарната група и се е взело такова решение, трябва да изглеждаме като сериозна и единна политическа сила.
А защо не подкрепихте г-жа Бъчварова за вътрешен министър? Защо премиерът се запъна да освободи шефа на ДАНС и главния секретар на МВР, за които се твърди, че са ваши хора?
– Това е също от онези митове, за които преди малко говорих. А за конкретния казус с г-жа Бъчварова, в рамките на 24 минути, нашият председател много подробно даде аргументи защо не я подкрепяме. Ние не виждаме, в рационален план, добро бъдеще с тази смяна за министерството на реда и сигурността в държавата. Абстрахирайки се от личностните качества на новия министър, дори като хипотеза да са безупречни, ние не смятаме, че точно такъв профил на човек е нужен за този пост, при това и като вицепремиер.
Свързано ли е с ДПС тъй нар. задкулисие, или моделът КОЙ?
– Наскоро излезе едно решение на СAП за отказ от производство срещу Делян Пеевски. Аз дори не знаех, че съществува такъв юридически казус като желание на т. нар. протестъри. Квалификацията, с която съдът отказва, беше много интересна – несъстоятелни, хаотични, неподредени аргументи, по същество нямащи нищо общо с истината. Неслучайно давам този пример. В една демократична държава, за да стигматизираме някой, че е част от задкулисието, че той е безспорен олигарх, или пък около него има сателити, които са със същите порочни, престъпни занимания, трябва да има решение от съда, и то на три инстанции. Всичко случващо се в последните месеци преминава през тази моя оценка, а именно – политици или представители на други сфери от обществения живот създават универсално алиби. А то е много лесно за създаване в нашето съвремие и след наследството на кабинета „Орешарски“, в лицето на ДПС. След това вече комплексарщината, необходимостта да обясниш по някакъв привидно рационален начин неудачите си – било в управлението, било за друга дейност, са много лесни за оправдаване с този универсален виновник. А също и че има задкулисие, че представител на това задкулисие е ДПС, че това е демонът на българския обществен живот. Никаква истина няма в това. Ако това се докаже от правораздавателните и правозащитните органи на държавата, аз ще съм първият, който ще го признае и ще се отрека от своята днешна констатация.
Все пак няма ли истина в това, че ДПС преяде с власт през изминалите години?
– Разбира се, че няма, особено в кабинета „Орешарски“. Вижте процентното изражение и съотношението тогава между парламентарните групи на БСП и ДПС и после – проекцията в тогавашния кабинет. Мога да се върна и по-назад и да дам и други примери. Това обвинение идва от страна на една-две политически сили. Може би в тези твърдения неволно се проявява един „грях” на Реформаторския блок – с 20 народни представители те имат седем министри в момента. И не само това, ами техните министри са с най-високо самочувствие. Някои от тях дори проявяват арогантност, и то не към политическите си опоненти, а към обществото. Наложи се дори да представяме декларация в НС, насочена срещу тези ксенофобски излияния. Сещам се за онази поговорка как когато една гладна въшка се нахрани, излиза на челото, за да демонстрира колко е голяма и значима. Много власт и ресурс получиха от премиера в аванс тези политици. Несъразмерно, а след 100 дни управление – и незаслужено, очевидно ! Връщайки се към тези паралели отпреди и сега, тези факти обслужват същия този мит за ДПС като сатана, мита за ДПС като задкулисен и преяждащ с власт политически играч.
Е, да де, но колкото повече се занимавате с министър Петър Москов, толкова повече му се вдига рейтингът.
– И този феномен мога да го обясня. Качването на рейтинга му не беше самоцел за нас. Ние реагирахме срещу няколко негови изречения, защото смятаме, че една публична личност в качеството си на представител на държавата е длъжна да говори политически коректно. Нас не ни интересува личността Петър Москов, а министърът. Когато той си позволи да обругае цял един етнос и като овластен има възможност да взема решения, които засягат обществото, ние няма как да не реагираме. Имаме заслуги за качването на рейтинга му, направихме популярно името му с арогантните му изяви, които явно намират приемлив резонанс в някои среди в обществото. Помнете ми думата обаче. След три-четири месеца само, когато започнат процесите в резултат на неговата "реформа в здравеопазването", пак ме потърсете, за да анализираме неговия актуален рейтинг. Знае се – колкото по-отвисоко падне доверието на обществото, толкова е по-болезнено… Абсолютно сме убедени в такава низходяща тенденция, защото целенасочено следим тази сфера.
Тунчер Кърджалиев е роден на 3 юли 1969 г. в Търговище. По професия е лекар. Специалист по „Вътрешни болести“ и „Здравен мениджмънт“. Член е на ДПС от 1990 г., още като студент във Варна. От 2010 г. е член на Централно оперативно бюро на партията. Депутат в 41-вото, 42-рото и 43-ото НС от Търговище.
