Нови стратегически насоки за противодействие на корупцията се появиха преди няколко седмици. От тях пък тепърва се очаква да се роди поредната стратегия, а после евентуално и нов орган срещу корупцията. В документа е записано следното предложение:
– Да се възложат отговорности по събиране и първоначална обработка на декларациите на инспекторатите и на областната администрация.
– Да се създаде одитно звено към Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) и да се промени същността на комисията – с изключителни правомощия за одит и проверка на декларациите на висшите държавни длъжности, както и разширени правомощия за данъчни и банкови тайни.
– Да се възложи одитиране на декларациите с установен риск на НАП за държавните служители.
Да поясним на човешки език, че в случая става дума за проверка на декларациите за имотно състояние и за конфликт на интереси, които подават над 120 000 души в България – държавни служители, представители на местните органи на властта и т. нар. висш ешелон – депутати, министри, съдии, прокурори, шефове на държавни агенции и др.
Това, което се предлага, всъщност е всички тези декларации да бъдат проверявани от няколко ведомства: КПУКИ – да проверява висшите служители, НАП – "дребните" чиновници, а инспекторатите към областните управи – да проверяват общинските власти.
Най-интересна изглежда новата роля, която се предвижда за КПУКИ. Предлага се комисията да поеме т. нар. "Публичен регистър", който в момента поддържа Сметната палата и който съдържа декларациите на т. нар. висш ешелон на властта. В допълнение комисията ще получи нови, разширени правомощия – възможност да проверява верността на тези декларации, включително и чрез достъп до банкова и данъчна тайна и евентуално ще може да налага санкции за онези, които "забравят" да декларират имот или банкова сметка.
Никъде в проекта обаче не се уточнява дали КПУКИ ще има възможност да изисква информация и за това, дали управленците имат влогове и имущество в чужбина – "пропуск" в сегашните правомощия на Сметната палата, който очевидно съвсем умишлено не премахват депутатите вече от няколко парламента.
Доколко проверките на декларациите ще помогнат да се пребори манталитетът на нашите управляващи, голяма част от които влизат във властта с едничкото намерение да се облагодетелстват от нея, тепърва ще видим. Скептицизмът, с който се посрещат такива нововъведения, обаче е обяснимо висок.
При създаването на комисията според закона в нея влизаха петима членове – трима избрани от НС, а президентът и правителството – по един. През 2013 г. обаче комисията се превърна в източник на страшен обществен скандал – след като председателят й Филип Златанов бе арестуван, а от бюрото му бяха иззети прословутите тефтерчета със записки кой да бъде "оправен" и кой "ударен" от комисията. И стана ясно, че КПУКИ е използвана като "бухалка" срещу неудобни политически конкуренти или срещу вътрешнопартийни врагове. Впоследствие Филип Златанов стана клиент на прокуратурата, а оттогава комисията работи без председател. Временно изпълняващ длъжността е Николай Николов – един от членовете й.
Преди седмица комисията внесе годишния си отчет в Народното събрание. Според него само за една година тримата останали членове на КПУКИ са разгледали общо 366 преписки, от които са прекратили 267. По други 99 са се произнесли с решение. От всичките тези решения обаче едва в осем случая комисията е установила наличие на конфликт на интереси. Уличените в нарушение на закона са общински съветници (трима на брой), двама шефове на общински търговски дружества, други двама са служители в администрацията на местната власт, има и един кмет на община. Народни представители, министри и други "големи риби" няма.
