По-малко от месец след парламентарната истерия около външния дълг – на 19 март, правителството пусна на международните пазари троен транш облигации за общо 3.1 млрд. евро. Троен, защото дългът е разпределен в три облигационни емисии. Първата е седемгодишна с общ номинал 1.25 млрд. евро, годишна лихва от 2% и годишна доходност от 2.179 процента. Втората емисия за общо 1 млрд. евро е дванадесетгодишна с лихва от 2.625% и доходност от 2.732 процента. Третата емисия от 850 млн. евро е направо уникална, тъй като България за пръв път емитира двадесетгодишни държавни ценни книжа на международните пазари. Те са с лихва от 3.125% и ще носят 3.264% доходност на сегашните си собственици. Доходността по трите емисии държавни ценни книжа е по-висока от годишната лихва, защото те са продавани с известна отстъпка от номинала.
Тройният транш бе пуснат след четиридневно роудшоу на Министерството на финансите и четирите банки, които са водещи мениджъри по външния ни дълг – "Ситибанк Глоубъл Маркетс", "Ейч Ес Би Си", "Сосиете Женерал" и "УниКредит". То се проведе в Лондон, Париж, Франкфурт, Мюнхен и Виена. Подадените поръчки за трите емисии са общо за 5.5 млрд. евро от 370 инвеститори от целия свят. Големият интерес е позволил на финансовия министър Владислав Горанов и на четирите банки – мениджъри, да намалят доходността по емисиите. Към облигациите е имало значителен интерес от страна на български инвеститори – най-вече банки, които са направили около 49% от общия размер на заявките. Разбира се, не всички са били удовлетворени, защото, особено в частта на двадесетгодишните облигации, много от българските инвеститори са поискали по-висока доходност, отколкото чуждестранните им конкуренти и са отпаднали от надпреварата. Въпреки това около 35% от общия размер на трите облигационни емисии е попаднал в български ръце, като нашите инвеститори са придобили седемгодишни облигации за общо 770 млн. евро и дванадесетгодишни държавни ценни книжа за 350 млн. евро. Сред най-активните купувачи от наша страна по неофициална информация са били "УниКредит Булбанк", ОББ и Общинска банка.
Сегашният троен дълг тепърва ще се оценява от финансовите коментатори. Има един обаче един безпристрастен критерий, който дава отговор на въпроса дали една емисия е успешна в сравнение с други подобни, или не. Това е размерът на базисните точки, с които доходността на облигациите надхвърля лихвените суапове на международните пазари. При седемгодишната емисия на Горанов например доходноста е със 180 базисни точки над лихвените суапове, докато по петгодишната емисия на Симеон Дянков за 950 млн. евро, емитирана през 2012-а, базисните точки са 320. С други думи, облигациите на Горанов са близо два пъти по-изгодни от тези на Дянков.
Бившият заместник финансов министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Красимир Катев и бишият финансов министър и сегашен депутат от ДПС Петър Чобанов заявиха за "БАНКЕРЪ", че емисиите са много успешни. Чобанов обърна внимание на факта, че общият размер на трите транша е по-малък с около 300-350 млн. евро от общия размер на новоемитирания външен дълг, който министърът има право да вземе според Закона за държавния бюджет за 2015-а. "За мене това е сигнал, че Горанов ще изпълни поетия пред Народното събрание ангажимент да вземе по-малко външни заеми, отколкото е предвидено в тригодишната бюджетна прогноза и тригодишния договор за дилърство със "Ситигруп Глоубъл Маркетс", "Ейч Ес Би Си", "Сосиете Женерал" и "УниКредит", каза той.
Самият Владислав Горанов обясни за "БАНКЕРЪ", че е доволен от резултатите от пласирането на трите облигационни емисии и засега не предвижда да взема нов външен дълг през септември. Той припомни, че още през лятото на тази година общият размер на дълга ще бъде намален, защото тогава предстои да бъде платен прекият заем от 1.5 млрд. евро, който държавата взе в края на миналата година от три от банките, които сега са водещи мениджъри на тройната емисия.
