Едно от най-спорните решения на държавата за Корпоративна търговска банка (КТБ) може да бъде дискредитирано напълно. Миг преди управляващи и опозиция да отворят шампанското по повод скоростното приемане на промените в Закона за банковата несъстоятелност, схемата се обърка. И вместо да вдигнат чашите с шампанско за бъдещите успехи на правната небивалица "временен банков синдик", авторите на тази идея си глътнаха езиците. Оказа се, че още с влизането си в затворената КТБ двамата бъдещи временни синдици, които ще заменят сегашните квестори, търсейки злополучно стопени активи и вземания, може да получат гаранции, че в масата на несъстоятелността ще постъпят 900 млн. евро. Пари, зад чието връщане в банката, изглежда, стои мажоритарният й собственик Цветан Василев.
Огромната сума е заявена като поемане на задълженията на БТК и други дружества към кредитната институция от страна на новосъздадената инвестиционна компания LIC33 (вероятно съкращение на Louvrier investment company или Luxemburg investment company). На преден план в нея е белгиецът с френски и руски паспорти Пиер Луврие, който преди това пое контрола като физическо лице и върху русенското оръжейно предприятие "Дунарит". В четвъртък (18 март) ръководеното от Луврие инвестиционно дружество обяви съвсем сериозно, че ще придобие мажоритарния дял от Българската телекомуникационна компания (с търговското наименование "Виваком") и други водещи фирми в страната от военната промишленост (б.а.- "Дунарит" и "Авионамс"), медийния бранш (ТВ7) и сектора на недвижимите имоти. Ден по-късно (на 19 март) от LIC33 поясниха, че "предишният собственик окончателно е продал активите срещу ангажимента на инвеститора да рефинансира всички дългове към различни банки". А първоначалната оценка на задълженията, които трябва да бъдат поети, е 900 млн. евро.
Ако тази бомбастична заявка се окаже истина, някои отговорни и нетолкова отговорни фактори в държавата ще трябва да дават трудни обяснения. Като например щеше ли да се стигне до съсипване и обезценка на КТБ, ако Цветан Василев не беше брутално изгонен от България? Щяха ли да се задъхват цели индустриални сектори и държавният бюджет, ако банката работеше? И как така нароченият за крадец №1 в държавата продължава да работи в полза на КТБ? Ако само продажбата на БТК може да осигури 900 млн. евро постъпления, какво пречеше да се намерят 500 млн. лв. за ликвидна подкрепа от БНБ, които според бившия й шеф-надзорник Цветан Гунев щяха да са достатъчни за оцеляването на банката?
Новият инвеститор може и да е регистриран неотдавна, но зад него явно стоят сериозни капитали. Компанията на Пиер Луврие посочва, че ще разчита на силна подкрепа от българското правителство и гаранции за върховенството на закона. Засега обаче държавата остава безмълвна, с изключение на лаконичното изказване на вицепремиера Томислав Дончев: "Всичко около наследството на КТБ е притеснително. Има разлика между това, което знам и което мога да кажа. Според моите сведения това, което излезе като информация за нови собственици, е дълбоко невярно."
В съобщението на LIC33 се казва: "Намерението ни е да работим с всички заинтересовани страни, за да може да се рефинансират и изплатят дълговете към Корпоративна търговска банка. Това ще спаси хиляди работни места в България и ще даде възможност за допълнителни инвестиции в придобитите компании." Което съвсем не навежда на мисълта, че целта е да се ограбят активите на затворената финансова институция, както представиха нещата някои медии. Впрочем тезата, че Цветан Василев се опитва да открадне БТК, е толкова несъстоятелна, че дори тези, които се опитват да я лансират, не могат да избягат от противоречията. Защото как може да се говори за късане на връзката между кредитите от КТБ и "Виваком", при положение че сега се обещава да се рефинансират и изплатят всички дългове към банката. Пък и на какво основание държавата или който и да е друг ще отнеме собствеността на Василев в БТК, при положение че телекомът не е спирал да обслужва задълженията си? Това, че една фирма е купена със заем от банка, не дава право на никога да я овладява след затварянето на кредитната институция. Колкото до това, че държавата трябва да получи БТК и да я продаде, за да върне парите във Фонда за гарантиране на влоговете, ще е добре привържениците на идеята да обяснят на какво основание ще се случи одържавяването. Ние само ще припомним как се случи приватизацията на телекомуникационния оператор (виж карето "Схемата "кон за кокошка") и ще стискаме палци да не се налага отново държавата да продава дружеството.
Но нека да видим
кои всъщност са LIC33
На официалния си сайт (б.а.- създаден на 26 февруари тази година) дружеството е представено като инвестиционна компания с частен капитал, която търси партньори с развиващи се бизнеси в Европа и е фокусирана върху изкупуването и оздравяването на изпаднали в затруднено положение фирми. Адресът й е на ул. "Камбон" №20 в Париж и според публичната информация се контролира и управлява от Пиер Луврие. В ръководния състав на LIC33 има още четирима души. Това са лондонският инвеститор Брус Боуер, представен като съветник на московския хедж фонд "Верно Капитал" Анатоли Кайро, който е бил финансов директор на "Рольф" – най-големия дилър на автомобили в Русия, бившият френският генерал Бертран Кавалие, който се занимава с финансова сигурност, както и Жан Жакобе, за когото се казва, че е работил в Investcorp International Ltd., Лондон и "Проктър и Гембъл".
В секцията "Текущи проекти" в интернет страницата на дружеството пък има информация единствено за "специалната ситуация в България". Отбелязано е също, че компанията е в процес на придобиване на контролни дялове в голям телекомуникационен оператор и телекомуникационна инфраструктура, дружества в сферата на отбраната и авиацията, както и на други активи в медии и агенции за недвижими имоти.
Кой е мистичният инвеститор?
Пиер Луврие е свързан от две десетилетия с бизнес на руските пазари. Член е на съвета на директорите на “Русгрейн Холдинг” ОАО, има бакалавърска степен по право и магистърска степен по икономически, социални и политически науки от католическия университет в Лувен, Белгия, а също и диплома от Бизнес скуул. “Русгрейн Холдинг” не е свързан с оръжейната индустрия, а публично дружество, листвано на руската фондова борса и притежаващо няколко предприятия и имоти. В директорския му борд наред с Луврие са четирима руснаци, един от които – Иван Тиришкин, който е бил член на бордовете на Санктпетербургската и Московската фондови борси.
Преди да поеме "Русгрейн Холдинг", Луврие има повече от десетилетие стаж в инвестиционната и консултантска компания CFG Capital със седалище в кипърската столица Никозия. За нейната дейност изрично е посочено, че е фокусирана върху Русия и свързаната с нея Общност на независимите държави. В биографията си Луврие има и повече от две години на ръководни позиции в една от големите руски авторитейл компании АSC Holding, дистрибутираща продукцията на водещи автомобилни компании. Работил е още като консултант в KPMG, M&A International, Accenture, Arthur D. Little.
Конкретно за
сделката с БТК
е пояснено, че предишният собственик на телекома окончателно е продал активите си срещу ангажимента на инвеститора да рефинансира всички дългове към различни банки. Както бе споменато, първоначалната оценка на консолидираните задължения, които ще се рефинансират, е 900 млн. евро. Но транзакцията трябва да бъде одобрена от регулаторните власти.
И точно тук възниква въпроса как точно се е случила сделката. Известно е, че сега собственици на "Виваком" през верига от междинни фирми са Цветан Василев (43.3%), лондонското инвестиционно поделение на руската ВТБ банк – VTB Capital (33.3%), и бившите кредитори на БТК – с 23.43 на сто. Само че от съобщението на LIC33 не става ясно дали всички акционери са продали дяловете си. Не е известно също така кое точно дружество по веригата – "Вива телеком България", неговият пряк притежател InterV Investment (Люксембург) или крайното V Telecom Investment General Partner S. A.(Люксембург), е било обект на сделката?
"БАНКЕРЪ" се свърза с оперативното ръководство на "Виваком", но оттам ни обясниха, че нямат официална информация за смяната на собствеността. Потърсихме за коментар и бившия финансов министър Милен Велчев, който от януари тази година е управител на прекия притежател на БТК – "Вива телеком България", но той не пожела да говори. Още през януари пък банкерът Цветан Василев каза в интервю за вестника, че търси купувач на телекомуникационната компания, като води преговори с различни инвеститори. Така че нищо чудно това да е резултатът от тези негови усилия. Вероятно обаче повече подробности ще разберем на 24 март, за когато в София е насрочена специална пресконференция на LIC33 и нейния председател Пиер Луврие.
Другото интересно е, че Комисията за защита на конкуренцията официално съобщи, че не е уведомена за въпросната продажба. Но казусът може да е отнесен директно към Европейската комисия. В средата на януари антимонополистите започнаха задълбочена проверка за евентуална смяна в собствеността на Българската телекомуникационна компания след сигнал на изпълнителния директор на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) Теодора Танева. В него се изказваше предположение за осъществена концентрация чрез придобиване на контрол върху БТК от страна на SHCO 79 S.a.r.l, Люксембург, без издадено надлежно разрешение по реда на Закона за защита на конкуренцията. На 20 февруари обаче КЗК препрати случая към Брюксел. Причината бяха големите приходи на телекома (над 415 млн. евро), покриващи праговете на чл.1, ал.2 от Регламент № 139/2004 г. за контрола върху концентрациите между предприятия. Поради което комисията няма правомощия да разглежда евентуално извършената сделка по същество. Същото важи и за сегашната продажба и не прави чест на оглавявания от Петко Николов орган – КЗК, че не разяснява публично фактическото положение.
Схемата "кон за кокошка"
Първата продажба на БТК стана на 20 февруари 2004-а от кабинета на Симеон Сакскобургготски. Тогава 65% от нея бяха продадени на никому неизвестната "Вива Венчърс" за 230 млн. евро, при все че по доклади на оценители компанията струваше над 1 млрд. лева. Като бонус по сделката новите собственици получиха и GSM лиценз без търг и конкурс на една четвърт от цената – едва 54 млн. лева. Прибраха и 46.5 млн. евро дивидент за 2003-а, въпреки че по онова време телекомът все още беше изцяло държавен. Година по-късно останалите 35% от акциите на дружеството бяха продадени за малко над 650 млн. лева. Достигнатата тогава цена на акция от 1320 лв. надхвърли над десет пъти онези 102.12 лв. за ценна книга, платени от "Вива Венчърс". Посредник по сделката бе "Булброкърс" на Иво Прокопиев.
Впоследствие, след поредица от междинни сделки, включително и чрез фондовата борса, при които 90% от фирмата преминаха в ръцете на исландския милиардер Тор Бьорголфсон, БТК се озова в инвестиционното дружество на американския застраховател AIG за 2.77 млрд. лева. Така само за три години бе постигната 469% печалба. Но наред с цената неимоверно нараснаха и дълговете на оператора – до колосалните 1.65 млрд. евро. И след няколко неуспешни опита за продажба през 2012 г. AIG или по-скоро кредиторите се споразумяха с обединението между Кoрпоративна търговска банка и руската VTB Capital. Но от затварянето на КТБ през миналото лято има непрестанни спорове затова кой каква собственост има в БТК и съответно какви права има да се разпорежда с компанията.
