Президентът Росен Плевнелиев се отчете в четвъртък пред Народното събрание за резултатите от проведените с парламентарно представените политически сили консултации в дълго, скучно, но мащабно слово. И както при представянето на служебния кабинет на Георги Близнашки, на когото постави задачи като за няколко редовни правителства, очерта какво трябва да свърши властта за следващите три години. А то е непосилно и за няколко мандата. Всъщност още от началото на пребиваването си на „Дондуков” 2 Плевнелиев се опитва да влезе в ролята на визионер, който вижда нещата глобално.
Той обяви своите представи за реформа на страната с конкретни законодателни предложения и призова политическите партии да се обединят около четири цели, които да бъдат изпълнени, докато България поеме ротационното председателство на ЕС през 2018 година. Това са влизане в Шенген, покани за участие във валутния механизъм ERM II (чакалнята за еврозоната), участие в единния надзорен механизъм на Европейския банков съюз, както и задействане на Европейски енергиен съюз в България чрез постигане на заложените критерии – минимум три независими източника на газ, либерализация на пазара и създаване на енергийна борса за Югоизточна Европа.
Плевнелиев поиска спешни промени в съдебната система без ремонт на конституцията и нова стратегия за борба срещу корупцията, осигуряващ и правна сигурност, която да доведе "инвеститори, а не олигарси". Той потвърди и намерението си да инициира референдум за изборните правила, като според него има съгласие той да се проведе заедно с местния вот тази есен.
Президентът не каза нищо ново. Той обаче върна отново в дневния ред темата за референдума за задължителното гласуване, която ще му бъде лайтмотив оттук нататък. По-вероятно е такъв да има, макар че БСП като че ли попромени позицията си. Ако допитването обхване и трите теми – задължителен вот, мажоритарен елемент и електронно гласуване, не е сигурно, че ще получи подкрепата на всички от управляващата коалиция, смятат политолози. Според тях заиграването на президента с тези идеи, които имат и популистки привкус, може да се дължи и на нарасналите му политически амбиции.
Плевнелиев се включи и по темата за влизането ни в Шенген, която по принцип е от ресора на вицепремиера Кунева и тя много говори по нея. По тази тема Бойко Борисов и Сергей Станишев също проявиха съвместна активност наскоро в Брюксел, а бившият лидер на БСП и президент на ПЕС инициира кампания в Европарламента. Възможно е някой в Европа или САЩ да е дал някакви знаци, че приемането ни в Шенген може и да се случи. Тази тема обаче е апетитна за много политици, защото ако това се случи, те ще се окичат с нея като с брошка, смятат наблюдатели на процесите у нас. Освен това темата е надпартийна, обединителна и звучи добре в устата на един президент.
Премиерът Бойко Борисов подкрепи от Брюксел призива на Росен Плевнелиев за провеждането на референдум за изборните правила заедно с местния вот. Това направи впечатление, тъй като досега за това говореше основно Цветан Цветанов, който вече не е гласът на ГЕРБ. Министър-председателят почти шокира публиката, като похвали Плевнелиев. Той използва случая, за да каже, че България има един изключително добър, достоен и прекрасен президент. Тази „четка“ обаче едва ли ще има дълготраен ефект, тя е по-скоро въпрос на импулс.
Според социолога Андрей Райчев, казаното от Росен Плевнелиев повече подхожда на новогодишно приветствие и е очаквал словото му да приключи с ЧНГ. Той обърна внимание на смекчаването на отношението на държавния глава към Русия. „На практика в словото на президента бе заобиколена темата за конфликта в Украйна, това е реверанс към Русия”, каза Райчев, който го изтълкува като отстъпление от предишни по-твърди позиции по украинския проблем. Това правело позицията на Плевнелиев много по-консенсусна и мека по отношение на левицата и на Русия. По думите на Райчев „Плевнелиев иска да бъде преизбран, но шансовете му са малки, вижда ги единствено в подкрепата на САЩ, откъдето биха могли да кажат, че Бойко Борисов не става за държавен глава”. Освен това с настояването си за референдум за задължителното гласуване той удря основно ДПС, защото не можел да разчита на тяхната подкрепа за втори мандат.
Лидерът на ДПС Лютви Местан пък сравни със земята речта на Росен Плевнелиев. Той го обвини, че не се е спрял на основния въпрос, а именно – демократична ли е днешната власт и формулата на днешното управление. По думите му президентът бяга от тази тема, а тежкото политическо противопоставяне и езикът на омразата не са останали зад гърба ни.
„Президентът разделя хората и не може да бъде обединител. Речта му бе изпълнена с фрази, които не са подкрепени с факти. Той не може да бъде консенсусна фигура и обединител”, смята и депутатът от БСП Жельо Бойчев. Народният представител напомни, че Плевнелиев не наложи вето на текста за финансиране на бюджета на частните училища, който облагодетелствал богатите. Бойчев акцентира и върху това, че в речта си държавният глава е споменал за увеличение на бюджета на военните. „Това нещо се говореше още от времето на служебния кабинет, който Плевнелиев назначи. Дали пък няма поети ангажименти, за да се говори затова и сега”, усъмни се социалистът.
В петък НС прие без дебати промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, според които български военни и цивилни ще могат да служат в международни организации на наша територия.
