Че руският президент Владимир Путин е в центъра на вниманието, показаха и вълненията около десетдневното му отсъствие от световната сцена. А той, за да не разочарова поклонниците си, взе,
че разпореди ден след завръщането си внезапни мащабни учения в прибалтийските и южните райони на Русия по границата й с Европейския съюз. За тях в Крим бяха прехвърлени стратегически бомбардировачи TУ-22М3, ракети "Искандер" бяха изпратени в подкрепа на сухоземните войски в Прибалтика, а изтребители и бомбардировачи отлетяха за района на Калининград. Кораби от Балтийския флот, както и военновъздушни и сухоземни войски от южния военен окръг, бяха поставени в "най-високата степен на бойна готовност". Кремъл обяви, че в ученията участват 38 хил. военни, 41 бойни кораби, 15 подводници и 110 самолета. Говорителят на Путин – Дмитри Песков, коментира пред репортери в Москва на 17 март (ден преди тържествата по повод една година от присъединяването на Крим към Русия), че полуостровът е руска територия и изобщо не може да се говори за окупация.
Според резултатите от последната анкета на държавния Руски център за изучаване на общественото мнение, публикувани на 18 март, 70% от руснаците смятат, че мнозинството държави ще признаят присъединяването на Кримския полуостров към Русия през следващите няколко години, а 15% са отговорили, че ще са необходими повече от десетилетие. Едва 8% от анкетираните са казали, че това никога няма да се случи.
Вашингтон и приятели разчитат санкциите, повлекли руското стопанство към първата за последните шест години рецесия, да вразумят Кремъл. В комбинация с падащите цени на суровия петрол те отслабиха рублата с 46% към зелените пари през 2014-а, а годишната инфлация се ускори до 16.7% през февруари. Берлин е категоричен, че никога няма да забрави "незаконната" анексия на Крим и че Москва е нарушила международното право. Това заяви на 16 март след среща с украинския президент Петро Порошенко германският канцлер Ангела Меркел. А говорителката на щатския департамент Дженифър Псаки декларира, че САЩ не могат и няма да признаят руското цинично и добре обмислено "освобождение" на Крим и санкциите "ще останат в сила, докато окупацията продължи".
Междувременно растат въпросителните около подкрепата на ЕС за наказателните акции срещу Русия, за които някои наблюдатели съдят от книгата за гости на Кремъл. Президентът на Кипър Никос Анастасиадис посети руския лидер през февруари и даде достъп на руския флот до кипърските пристанища при определени случаи. През март пък в Москва кацна италианският премиер Матео Ренци, определен от Путин като "привилегирован партньор". Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас ще пътува за Русия на 8 април, а през май ще присъства на традиционния парад на победата над хитлеристка Германия. Според гръцката преса московската визита на Ципрас е свързана пряко с финансовите затруднения на Атина. Доста официални представители на Гърция открито прокламират перспективата страната им да се обърне за финансова помощ към Русия или Китай, ако преговорите с ЕС приключат с неуспех. Самата перспектива държава членка на НАТО да попадне в руската орбита ужасява доста европейски чиновници, включително и председателя на Европейския съвет Доналд Туск.
Унгария, Словакия, Австрия и Испания също подкрепят неохотно санкциите срещу Кремъл заради военните действия в Украйна.
Първите наказателни мерки срещу Русия, наложени след анексирането на Крим, вече бяха удължени с шест месеца през януари 2015-а. През юли изтича срокът на "третия кръг" от санкции, включително и забрана за финансиране на основни руски банки и продажбата на високотехнологични съоръжения за руския енергиен сектор, което именно провокира поредното напрежение сред партньорите от Евросъюза. "Ястребите" от Полша, балтийските републики и Великобритания поискаха те да бъдат удължени с пет месеца (до края на годината) още на тазседмичната среща на върха на лидерите на обединена Европа на 19 и 20 март. Мнението на Словакия, около което се обединиха повечето европейски държави, е, че следващото съвещание през юни е "точното време да се вземе решение". Подходът на Германия е по-прагматичен – санкциите ще бъдат засилени, ако има груби нарушения на споразумението от Минск, но Берлин е готов да удължи срока на сегашните. Накрая, в късните вечерни часове на 19 март европейските лидери се споразумяха компромисно наказателните мерки да останат в сила докато Москва не изпълни изцяло договореностите от Минск.
ЕС е под мощния натиск на Белия дом да поддържа твърда линия срещу Москва и срещу опитите на Путин да разедини европейците и трансатлантическите партньори. Вашингтон е напът да започне да доставя на Украйна тежко въоръжение, като в полза на подобно решение се обявяват законодателите от двете основни политически сили на Щатите, както и потенциалният кандидат на демократите за президент Хилъри Клинтън. Още през другата седмица американците започват да обучават три батальона от украинското вътрешно министерство, които се използват в специални операции в тила на редовните армейски части.
Колкото до лидерите на проруските сепаратисти в Източна Украйна, те заплашиха на 18 март, че ще се оттеглят от сделката за прекратяване на огъня, защото не са доволни от внесения в украинския парламент закон за самоуправление на Донецк и Луганск, който се различавал съществено от договореното в Минск. Руският министър на външните работи Сергей Лавров също алармира, че Киев е "пренаписал споразумението", и поиска спешни консултации с "нормандската четворка".
