Токио и Канбера намекнаха, че може да се присъединят към Азиатската инвестиционна банка на Китай, въпреки отчаяните опити на САЩ да ги предпазят от подобни решения. Япония днес предпазливо одобри създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) под ръководството на Китай. Токио за първи път заяви, че ако необходимите условия бъдат спазени, страната може да се присъедини към нея, въпреки предупрежденията на САЩ.
AIIB може да стане съперник на Азиатската банка развития (ADB), където управляват основно Япония и САЩ. Но според Харухико Курода, шеф на японската централна банка и бивш президент ADB, в Азия има огромно търсене на инвестиции за инфраструктура. Той не пропусна да подчертае, че досега Световната банка и ADB помагат и са направили много за развитието на региона през последните 50 години.
Министърът на финансите на Австралия Джо Хоки каза през вестник Sydney Morning Herald, че „тази банка има много достойнства". А изданието написа, че Австралия може официално да вземе решение за присъединяване към AIIB в понеделник, съобщава Reuters.
Япония, Австралия и Южна Корея са близки съюзници на САЩ. Вашингтон е обезпокоен от растящото влияние на Китай и задава въпроси, дали Пекин ще може да осигури достатъчно високи стандарти на управление на финансовата организация, както и да осигури надежни социални и екологични гаранции за инвестираните проекти. Но след като Великобритания наруши единството на западните страни и заяви, че се присъединява към AIIB и други близки съюзници на САЩ показаха готовност да последват примера й.
Франция, Германия и Италия потвърдиха, че ще се включват в Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, съобщи преди два дни AFP. Досега около 30 държави са потвърдили, че ще вземат участие в AIIB. Създаването й беше обявено от президента Си Цзинпин през 2014 г., като се очаква Пекин да я ползва като инструмент за увеличаване на влиянието си в региона.
Новата банка се смята за пряк конкурент на доминираната от САЩ Световна банка.
В същото време руският президент Владимир Путин отбеляза, че е настъпил моментът за Русия, Беларус и Казахстан да предприемат действия за създаване на валутен съюз. Това заяви руският президент Владимир Путин, цитиран от руски медии.
„Смятаме, че е дошло времето за разговори относно възможността за формиране на валутен съюз. Работейки рамо до рамо, ще бъде по-лесно да реагираме на външни финансови и икономически заплахи и да защитим нашия единен пазар", каза Путин след среща с президента на Беларус Александър Лукашенко и казахстанския президент Нурсултан Назарбаев в столицата на Казахстан. По-рано председателят на Съвета на федерацията Валентина Матвиненко заяви, че ускоряването на процеса на евразийска интеграция е възможно с помощта на „засилване на информационната работа" във „всички възможни формати".
Евразийският икономически съюз е създаден на базата на Митническия съюз между Русия и Казахстан и Беларус. Той започна да действа от 1 януари 2015 година. На 26 февруари 1999 година Беларус, Казахстан, Киргизия, Русия и Таджикистан подписаха Договор за Митнически съюз и Единно икономическо пространство.
А това е повече от ясно поредният здрав пирон в ковчега на доминираната от САЩ следвоенна Бретън – Ууудска финансова система.
