"Хиляди луди ми се обаждат и с тях съм се срещал. Досега 7 магове – последният беше маг Светлината. Аз съм отворен човек, няма какво да крия. Затова ми и леко". И без посочване на авторството човек се досеща, че наративът е на премиера Бойко Борисов. За лудите, които го търсят, не се съмняваме. Вероятно се е срещал с много от тях, установявайки едва в хода на разговора, че са луди. И за маговете нямаме възражения. Но няма да приемем Борисов да ни прави всеки път на луди с евтини магически номера.
Въпросните реплики са част от реакцията му във връзка с последното интервю на банкера Цветан Василев. Мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка, чиито пълни разкрития според адвокатите му може да сложат точка на прехода, засега прави това постъпателно. И в думите му има безкрайно повече достоверност, правдоподобие и логика, отколкото на шайката лъжливи мушмороци на високи властови позиции.
Малко хронология, за да стане ясно как никой от тези професионални мошеници не е участвал в организирания политически заговор за погрома над КТБ. Василев твърди, че подготовката за атаката срещу банката започва още през 2009 – 2010 г., когато е началото на мандата на първия кабинет "Борисов". През пролетта на миналата година заговорниците са готови да действат. В края на май Цветан Василев предупреждава шефа на БНБ Иван Искров, че срещу КТБ се готви атака, и го призовава да бъде на мястото си и да не се подава на лоши влияния. Искров дава да се разбере, че трепери от страх и на него изобщо не може да се разчита. Пита Василев “Знаеш ли какво правиш?!”, сякаш казва: "Не съм в състояние да се изправя срещу заговорниците". Разговорът, за когото Искров твърди, че изобщо не се е състоял, е проведен по време на обяд в… Централната банка.
През май Цветан Василев се среща с премиера Пламен Орешарски в резиденцията в Бояна, за да го предупреди за това, което предстои да се случи с банката.
И пак през май и юни банкерът се среща с тримата лидери на трите водещи политически сили – БСП и ДПС и ГЕРБ. Казва им в прав текст, че е изнудван да прехвърли дялове от определени компании на когото трябва, в противен случай КТБ ще бъде атакувана. Досега Станишев и Местан се правят на умрели лисици, сякаш такъв разговор не е имало. Борисов реши да отговори, защото няма как да не отговори. Посреща банкера на 6 юни в дома си в Банкя, след като преди това е отказвал да го направи в продължение на месеци. Страхувал се, защото знаел че е следен незаконно. В крайна сметка експремиерът в опозиция по това време научава, че нещата могат да станат катастрофални, но мълчи точно така, както мълчат управляващите.
Седмица по-късно, на 13 юни банкерът е обвинен в поръчителство на убийство на действащ депутат – Делян Пеевски. Започва свиреп натиск над клиенти да си изтеглят парите, за да настъпи паника и да бъде предизвикана ликвидна криза. Вложителите са мачкани със заплахи, че ако не го направят, ще пострадат. Всичко става по план – дори служители на "Булгартабак" са строявани пред клонове на банката със заръката да си изтеглят между петдесет и сто лева!
Сега Борисов отреагира с твърдението, че Цветан Василев му се молел месеци наред за среща, която той отказвал заради освиркващите го пред дома му орди и башибозуци на Николай Бареков. За сърдене си е, но първо, в политиката няма място за сръдни. И второ, не там е въпросът. Същественото е защо Борисов мълчи за удара срещу КТБ, подготвян от неговите уж политически противници. Дали за този удар не е имало съгласие между управляващи и опозиция. Съгласие, което наказателното право определя като чиста проба престъпно съучастие за извършване на деяние, чиято степен на обществена опасност е не просто изключително висока, а направо грандиозна и с непредвидими последици.
После Бойко Борисов се върна на власт и погромът продължи с пълна сила. Приемственост, която доказва горното. Но сега твърди, че всичко било оплескано от предшественика му Пламен Орешарски и финансовият му министър Петър Чобанов. Просто те не трябвало да теглят държавните пари от КТБ, за които Цветан Василев казва че били едва 3-4 % от портфейла й по това време. И целта му била да ги изключи като фактор, който може да причини на банката сериозни трусове. А може би точно от това са се опасявали заговорниците – че една силна банка с предимно частни вложители и работещи активи ще стане прекалено независима и ще е трудно да бъде съборена?!
