Пенсионната реформа на кабинета предвижда плавно увеличаване на възрастта и стажа за пенсия, както и увеличаване на осигурителните вноски и възможност хората да прехвърлят парите си от универсалните фондове в Националния осигурителен институт. Новите 30 мерки бяха представени пред журналисти в Министерския съвет от вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин, финансовия министър Владислав Горанов и премиера Бойко Борисов. Много от предложенията подлежат на още дискусии с работодатели, синдикати и парламентарните групи, като целта е в началото на май законопроектите да бъдат приети и от Министерския съвет.
Калфин обясни, че към промените, направени вече през декември с цел да се увеличат приходите от осигуровки, сега се добавят и нови. Приетите изменения в края на годината по думите му вече давали резултат.
Една от идеите е осигурителните вноски да се увеличават в следващите 12 години с по 0.5% за фонд "Пенсии" и 0.2% за фонд "Безработица" всяка година. За целия период нарастването на осигурителните вноски ще е с 4.5 процента. За сметка на това обаче няма да се увеличат с 2% осигуровките за втора пенсия в универсалните пенсионни фондове от 2017 година.
Възрастта за пенсиониране ще нараства постепенно, докато за мъжете и жените стане 65 години. При мъжете се предвижда нарастването да е с по 2 месеца годишно през 2016 и 2017 година, а от 2018 година – с по 1 месец на година до 2029 година. За жените възрастта за пенсиониране ще расте с по 2 месеца на година до 2029 година, а след това с по 3 месеца до 2037 година. След три месеца консултации за този модел са се договорили управляващите и представителите на работодателските организации и синдикатите.
Така през 2037 година мъжете и жените ще се пенсионират на една и съща възраст при масовата категория труд, а именно на 65-години. В момента жените се пенсионират на 60 години и 8 месеца и 35 години стаж, а мъжете на 63 години и 8 месеца и 38 години стаж.
Предвижда се нарастване и на осигурителния стаж с по 2 месеца годишно, така че през 2027-а тя да е 40 години за мъжете и 37 години за жените. В случаите, когато не достига осигурителен стаж за пенсиониране, мъжете и жените ще се пенсионират на 67 години. Така на практика необходимият стаж за пенсия се увеличава от 15 на 18 години, като това ще се случи плавно – с по 3 месеца на година до 2027-а.
Калфин съобщи, че сред мерките на кабинета е и завишаването на контрола по освидетелстване на хората с някаква степен на нетрудоспособност, но първо идеята трябва да бъде обсъдена със здравния министър. Петър Москов трябва да предложи дали да се запазят сегашните ТЕЛК решения или да се заменят с други. Предложението е издаваните документи за инвалидност да се контролират от НОИ. Социалният министър изчисли, че само през миналата година половината от пенсиониралите се са с инвалидни пенсии.
Ще бъде въведена и минимална възраст за пенсиониране на работещите в МВР, ДАНС, Министерството на отбраната и охранителите на затворите. Тези мерки обаче подлежат на уточняване, обясни Калфин. В момента работещите в тези ведомства се пенсионират при стаж 27 години, от които минимум 18 години в съответната система.
При другите категории на труд се предлага също плавно увеличение на възрастта – при 1 категория за мъжете с по 2 месеца на година, а от 2030 година – с по 3 месеца до достигането на 57-годишна възраст. При работещите в условията на 2 категория предложението е това нарастване да се прилага до достигането на 62 години през 2037-а. При жените пък увеличението се предвижда да е с по 4 месеца на година до достигането на възраст 57 години при 1 категория и до 62 години за втора категория през 2043-а.
За земеделските стопани и тютюнопроизводителите се предвижда увеличение на минималния осигурителен доход. Предложението е от 2016 година плавно да се повишава този размер – на два пъти по 60 лева. Така от 300 лева сумата първо ще нарасне на 360 лева, а след това ще скочи на 420 лева, за да се изравни с минималния осигурителен доход за всички останали самоосигуряващи се.
От 2017 година се предвижда тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на всички пенсии – нови и вече отпуснати, да се изравни с така нареченото швейцарско правило до достигане на коефициент от 1.5 на сто. Швейцарското правило по принцип предвижда пенсиите да се актуализират с инфлацията. Така швейцарското правило става минимум за пенсиите, посочи Калфин. Според него тази промяна ще даде повече стабилност и перспектива за по-добър растеж на пенсиите.
От своя страна финансовият министър Владислав Горанов обяви, че ще предложи на парламента проекта на промените в Закона за социалното осигуряване, който бяха обявени на сайта на финансовото министерство още през януари. Той увери, че те са много по-меки от първоначално предложените в края на миналата година и са компромисен вариант между защитаваната от ГЕРБ и синдикатите позиция и тази на Реформаторския блок, частните фондове и повечето икономисти.
Всеки роден след 31.12.1959 година ще може да прехвърли вноската си за втора пенсия от частен фонд към НОИ, но ако това не му хареса, ще може да се върне обратно. Изборът може да се прави веднъж годишно. За времето, в което човек внася осигуровки в НОИ, първата му пенсия няма да се редуцира. Индивидуалната му партида, натрупана в частен фонд, ще стои в Сребърния фонд. Ако човекът реши да се върне в капиталовата схема, Сребърният фонд ще прехвърли средствата му там. Младите хора, които сега започват първа работа, ще имат право да изберат НОИ или частен фонд. Но ако не направят избор, ще бъдат разпределени в частен фонд, както досега.
Горанов подчерта, че идеята за тези промени са негови и те не са нито страшни, нито лоши. Той подкрепи намеренията си и със социологически данни, които показват, че хората искат да се осигуряват в универсални пенсионни фондове, но около 1-2% не искат и затова трябва да се даде право на избор. Промените ще бъдат обсъдени от социалните партньорите и Министерския съвет, след което ще бъдат подложени на обсъждане в парламента. Идеята на финансовия министър е темата за пенсионното осигуряване да бъде затворена до май-юни.
"От няколко месеца работи много усърдно. Виждате колко обем от работа е извършен от Министерство на финансите и Министерство на труда и социалната политика", заяви премиерът Бойко Борисов. Той изрази надежда, че новият модел на пенсионната система ще бъде приет и в Тристранния съвет, и в парламента. "Нямаме претенциите, че това е най съвършеният документ", призна премиерът и допълни, че е възможно документът да бъде коригиран.
