ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Над 7000 града в 172 държави се включиха в “Часът на Земята”

часът на земята

Над 7000 града в 172 държави са се включили в тазгодишното издание на "Часът на Земята", съобщиха от българския офис на екоорганизацията WWF.

За девета поредна година в последната събота на март, от 20.30 ч. до 21.30 ч., милиони хора по света изключиха осветлението си и отделиха време за природозащитни послания и инициативи. Символично бяха притъмнени светлините на много знакови сгради като операта в Сидни, Айфеловата кула, Тадж махал, Кремъл, Бранденбургската врата, Биг Бен и Емпайър стейт билдинг.

В Ню Йорк загасиха Таймс скуеър, Айфеловата кула в мрак за „Часа на Земята"

В София бяха загасени светлините на сградите на Народното събрание, Президентството, на Националния музеен комплекс, катедралата "Александър Невски", Руската църква, Народния театър, БНБ, Министерски съвет и отделни министерства.

Над 1000 души участваха в традиционното посрещане на "Часът на Земята" пред Народния театър в София, където изрисуваха със светлини на цялата площ пред театъра силуета на критично застрашен дунавски вид – моруна и се наслаждаваха на представлението на клубове за огнени изкуства.

В Гоце Делчев общината се присъедини към тазгодишната инициатива с почистването на коритото на река Градска и с изключването на осветлението на паметници и сгради в центъра града.

В Дупница общината организира образователна беседа за опазването на реките във всички училища на територията общината, а в 20,30 ч. пред сградата на общината бяха пуснати десетки летящи фенери.

В Несебър бяха организирани детски изложби, почиствания и открити уроци за природозащита.

В Свищов, Русе, Варна, Бургас, Сливен, Разград освен гасенето на сградите на институции имаше спортни прояви, огнено шоу, музика на живо и кампанийни прояви в подкрепа местни природозащитни акции.

„Над 10 000 души подкрепиха петицията ни за опазване на реките, в която идентифицираме 7 основни проблема: масово, незаконно изсичане на крайречни гори; изграждане на нефункциониращи рибни проходи; препречване на реките и спиране на миграцията на речните обитатели; безогледното изкопаване на инертни материали от реките; канализирането им; пресушаването на реките; унищожаването на дунавските есетри", обясни Иван Христов, ръководител на програма „Води" на WWF.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст