Единната европейска валута възобнови възходящата си тенденция на движение в средата на седмицата и излезе над 1.08 щ. долара за едно евро след краткото отстъпление, предизвикано от неизвестността около гръцкия сценарий. Това постижение обаче се дължи на временната слабост на зелените пари, провокирана от неубедителните американски икономически показатели, особено на фона на по-оптимистичните новини от блока на еврото.
Производственият сектор в еврозоната през миналия месец е регистрирал по-мощен подем от първоначалните оценки. Подпомогнали са го растежът в Испания и в Италия и по-силните резултати на Германия. Индексът, отчитащ активността в сектора, се е повишил от 51 пункта през февруари на 52.2 през март – най-силната стойност за последните десет месеца и над "кота 50", която отделя подема от спада. Стопанството на общността набира скорост благодарение на програмата на ЕЦБ за покупка на облигации и на по-слабата единна европейска валута, която работи в полза на износителите. И разделението в региона се запазва – производственият бранш на традиционния лидер Германия е постигнал най-бързия си растеж за последните десет месеца, а промишлените сектори на Франция, Гърция и Австрия са отчели спад.
Годишната инфлация в еврозоната се е повишила до минус 0.1% през март след минус 0.3% през февруари – четвърти пореден месец със стойност под нулата. В Испания, където инфлацията е отрицателна от девет месеца, спадът на потребителските цени се забавя след рекордно ниските минус 1.5% през януари, докато в Германия стойностите й вече са положителни заради набиращия скорост растеж.
Февруарската безработица в еврорегиона е спаднала от 11.4% през януари до 11.3 процента. Италия изненада с ръст на безработицата – 12.7% след 12.6% през януари. Мерките на премиера Матео Ренци да съживи пазара на труда засега не дават видим резултат. Германия пък отчете намаление с 15 хил. души на останалите без работа граждани през март, а безработицата се е свила до рекордно ниските 6.4% срещу 6.5% през февруари.
Берлин обаче продължава да понася атаки от различни страни заради пристрастеността си към балансирания бюджет. "В Германия за дълг и за грях има една дума – schuld", отбелязва в интервю бившият италиански финансов министър Марио Монти. Той е сред критиците на германския канцлер Ангела Меркел, чието нежелание да тегли заеми дърпа назад стопанството на еврозоната и затруднява преодоляването на последствията от финансовата криза. Саймън Тилфорд – заместник-директор на Центъра за европейски реформи в Лондон, пък определя като "почти патологичен" отказа на Берлин да харчи пари в условията на силна фискална позиция, изключително ниска инфлация, намаляващи капиталови разходи и почти нулева цена на кредитите. Публичните инвестиции в Германия са спаднали до малко над 10% от правителствените разходи срещу 14% в началото на 90-те години на ХХ век. А според проучване на Световния икономически форум качеството на инфраструктурните проекти в страната пада устойчиво през последното десетилетие. Икономистите на МВФ Селим Елекдаг и Дърк Мюр пък са пресметнали, че държавни разходи в размер на 0.5% от БВП за период от четири години ще повишат германския растеж с 0.75 процента. Ефектът от тях може да се почувства и извън Германия и би допринесъл за ръст на БВП на Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания с 0.33 процента.
Целта на Меркел обаче е да балансира бюджета до изборната 2017-а с аргумент, че икономиката се развива добре и без стимули, публичният дълг в размер на 72% от БВП изисква бързото му понижение до 60%, изисквани от Пакта за стабилност и растеж, а застаряващото население на страната налага да започнат спестявания още отсега. Тази стратегия се оспорва от ред икономисти, които твърдят, че без разходи днес германското стопанство може да прегрее при сравнително ниски нива на растеж, което би усложнило допълнително финансирането на пенсиите и дори би отнело ролята на Германия като европейски двигател.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2168.6 млн. евро (4241 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.9% дял от купената и продадена валута.
