При провеждането на първия за България конкурс за избор на кандидат за генерален адвокат в Съда на ЕС се откроиха редица слабости на действащата уредба по ПМС № 214 от 2010 г., които до голяма степен затрудняват нормалното протичане на процедурата и полезното постигане на целите на избора. Дефектите са както в уредбата на критериите, на които трябва да отговарят кандидатите, така и в начина на преценката за придобитата от тях професионална квалификация и опит, а също така и в процедурата по формиране на изборната комисия, реда за проверка на познанията по френски език и др.
Това се констатира в доклада на министъра на правосъдието Христо Иванов и министъра на външните работи Даниел Митов за провеждането на конкурса, който вчера бе представен на оперативно заседание на Министерския съвет, съобщиха от пресцентъра на Министерството на правосъдието. Докладът описва хронологично всички етапи на проведения конкурс от момента на обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ на 6 януари 2015 г. до решението, взето на последното заседание на изпитната комисия, да не се предложи избрана кандидатура за генерален адвокат в СЕС. Прави се анализ на проблемите в действащата уредба на ПМС № 214/2010г. за създаване на процедура за провеждане на избор на кандидат за генерален адвокат в Съда на ЕС и на финала се отбелязва, че Министерството на правосъдието спешно ще предложи изменение на ПМС № 214, за да гарантира възможността за провеждане на нов пълноценен избор и да се избягнат бъдещи затруднения в прилагането на реда на излъчване на български членове на висшата юрисдикция на Съюза.
В частта от доклада, посветена на анализа и изводите от проведения конкурс, има и пасаж, посветен на проявилите се по време на процедурата проблеми в обучението по право на ЕС и дефицита на подготвени кадри в тази област.
„В проведения първи конкурс за избор на кандидат за генерален адвокат от Република България в Съда на ЕС се прояви ясно една притеснителна тенденция. Осем години след присъединяването на страната ни към Европейския съюз България разполага със значително ограничен кръг специалисти по право на ЕС. В повечето висши училища материята право на ЕС се преподава от преподаватели, които нямат тясна специализация в тази проблематика, не са преминали специална степен или форма на квалификация по право на ЕС. Програмата на обучение в юридическите факултети не стимулира формирането и развитието на достатъчен кръг от специалисти и собствена доктрина в материята на европейската интеграция. Установеният обем обучение по право на ЕС е с най-малък брой часове спрямо всички задължителни дисциплини в обучението по право и е определен към 1996 г. Подобна тенденция на дефицит на тясна експертиза се прояви и що се отнася до преподавателите по френска филология, които нямат познания и подготовка по специалната лексика на правото на ЕС. Тази реалност е особено тревожна в перспективата на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г.“, пише в доклада.
