Румен Овчаров се оказа прав в прогнозата си, че договорът, сключен с "Уестингхаус" в последните дни на кабинета "Орешарски", е един голям гаф. Потвърди го и изказването на премиера Бойко Борисов в парламента тази седмица. "Толкова много ядове ми създадохте с това, което абсолютно ненужно беше подписано – вече трети ден дори за общо прессъобщение (бел. ред.- с "Уестингхаус") не можем да се разберем", обърна се към народните представители от БСП министър-председателят. Той отново обясни, че България е готова да работи по споразумението за изграждането на VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" по американската технология АР-1000, но само ако компанията е инвеститор.
Всъщност, кой каквото и да приказва сега от политиците, на практика този проект бе обречен още в зародиш. В момента в АЕЦ "Козлодуй" има четири площадки, които са подходящи за изграждането на нови енергоблокове. Три от тях са на територията на централата и там могат се сложат реактори само от руски тип, като се ползва голяма част от наличното оборудване, пригодено за работа с руска технология – обща разпределителна уредба, централна помпена станция, бризгални басейни, химически цех, склад за ядено гориво, хранилище за радиоактивни отпадъци и т.н.
Реактор на "Уестингхаус" може да се разположи единствено на последната площадка – извън централата, в близост до врачанското село Хърлец. Тоест, далеч по-правилно е в този случай да говорим за първи блок на АЕЦ "Хърлец", а не за VII на "Козлодуй". И за да се постигне максимална ефективност, ще се наложи да бъде изграден още един блок от същия тип. Само че за подобна нова мощност са необходими допълнителни седем километра канали, по които да минава охлаждащата вода, както и изграждането на споменатите спомагателни съоръжения. Всичко това означава допълнителни разходи освен реактора, който според изказванията на американците ще струва 5.3 млрд. долара, ако бъде доставен веднага. С ескалацията се очертава цената му да е около 10 млрд. долара.
Очевидно е, че без стратегически инвеститор проектът няма как да го бъде. Неслучайно и премиерът натърти, че страната не може да си позволи да вземе голям заем за изграждането на новата ядрена мощност и да емитира пореден огромен дълг. В същото време българската страна поставя условието за липсата на дългосрочни договори за изкупуване на енергията и не е съгласна да даде държавни гаранции и осигуряването на финансиране.
По всичко личи, че и "Уестингхаус" не горят от желание да влязат в проект, който крие толкова много неизвестни. В четвъртък (2 април) те предпазливо обявиха, че въпреки изтеклия срок на споразумението за VII блок на АЕЦ "Козлодуй" ще продължат да се водят дискусии за нова структура и времеви период. В крайна сметка компанията е търговец на оборудване и гледа да пласира своята стока. А преди време пред Американската търговска камара Борисов заяви: "Ще ги посрещна с хляб и сол, когато заявят, че са инвеститори, а не търговци. Това са още 5-6 млрд. евро или долара, то сега доларът е по-силен от еврото. Ние няма откъде да извадим тези пари. Американското правителство да даде една банкова гаранция. Нищо не е за него".
Оттук нататък проектът може да се реализира само ако в него се намеси геополитиката. С други думи, ако американското правителство действително реши да налее средства за изграждане на своя ядрена централа, за да балансира руското ядрено лоби, което има доста дълбоки корени у нас. Подобен развой е логичен, предвид сериозния натиск, оказан върху кабинета "Орешарски" за подписване на обвързващото акционерно споразумение.
Колкото до сегашното българско правителство, очертаващият се пореден провал на голям ядрен проект е повече от ясен сигнал, че трябва да се огледа за по-подходяща и необвързваща алтернатива. Каквато например са малките модулни реактори.
