Депутатите от Реформаторския блок останаха недоволни след приетите в петък (3 април) на първо четене промени в Гражданско-процесуалния кодекс. С тях се увеличават правомощията на прокуратурата, която вече ще има възможност да атакува пред съда всеки акт, който засяга имуществените права и законни интереси на държавата, общините или на граждани.
Промените в закона бяха приети с гласовете на депутатите от ГЕРБ, Патриотичния фронт, БСП, ДПС и АБВ, заради казуса "Корпоративна търговска банка".
Съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев заяви, че има ситуации, в които пожарното законодателство се налага и на няколко пъти вече са били приети подобни текстове.
По време на обсъжданите промени в Гражданско-процесуалния от ГЕРБ дори предложиха главният прокурор или негов заместник, да може да спира финансови операции или сделки с имущество за срок от 48 часа. Кънев призова колегите си да се въздържат от подобни специални закони и в крайна сметка най-голямата партия в парламента се отказа от това намерение.
Разширяването на правомощията на прокуратурата не се понрави на депутатите от блока. "Прокуратурата няма капацитет да се намесва във всички административни дела. Практиката сочи, че преди време се мъкнеха едни прокурори, които не бяха прочели нищо от делото и мънкаха нещо там, защото са задължени и съдът изобщо не им обръщаше внимание“, каза Кънев.
Той отбеляза, че органът на съдебната система няма капацитет да се справи с новата си задача. Кънев попита колегите си как са решили, че ключовият страж на обществения интерес в България ще бъде една институция, която в продължение на десетилетия се проваля безброй пъти.
"Вместо да реформираме българската прокуратура, от което имаме огромна нужда, вместо да ѝ помогнем да си изпълнява присъщите функции, които в момента има по закон, ние ѝ хвърляме един огромен набор от функции, които тя първо няма капацитета и второ – няма интегритет да изпълнява", допълни още Кънев. Той предупреди, че с новите правомощия ще са нужни нови назначения в обвинението, което ще се отрази негативно на системата.
Колегата му Петър Славов подчерта, че по този начин се възстановяват правомощия на прокуратурата от комунистическия режим, които дори били определяни като "сталинистки метод". Янаки Стоилов от БСП контрира, че органът имал подобни правомощия до края на 1997 година.
"Точно преди Коледа на същата година тогавашното дясно мнозинство в парламента отмени това правомощие на прокуратурата и това беше направено неслучайно, а в навечерието на голямата приватизация. Днес, когато имаме печалната равносметка от прехода и загубените милиарди от нея, се предлага възстановяване на това правомощие, което е добре, но много късно и с много малък ефект, а загубите са налице", коментира социалистът.
