Съкращенията на надзиратели и съдебни охранители, които Министерството на правосъдието възнамерява да проведе в следващите месеци е равносилно на детска игра с кибрит върху купа сено. Отвъд социалния ефект, който ще има върху семействата на освободените 720 служители, последиците ще има и за националната сигурност, при това застрашителни, предупреждават експерти, цитирани от Блиц.
У нас има около 10 000 затворници и поне още около 1000 лица, с влезли в сила присъди, които се укриват. Надзирателите трябва да пазят първите, а съдебната охрана трябва да конвоира и открива вторите, освен това да охранява магистратите и хилядите граждани, които ежедневно посещават сградите на съдебната власт в цялата страна.
Дори да подходим със снизхождение към твърденията на правосъдния министър Христо Иванов, че т.нар. Програма за структурни и функционални реформи в сектор “Правосъдие” е един “междинен” документ, то думите на заместник-министъра Петьо Петков, че съкращения все пак ще има, само показват растящия асинхрон, който очевидно властва в сградата на софийската улица “Славянска” 1.
Щеше да е добре, ако Иванов и Петков бяха подходили хладнокръвно и се бяха опитали да решат проблемите, а не да търсят оправдания в администрацията за проблемите в системата на затворите и съдебната охрана. Истината е, че и двете системи нямат нужда от съкращения, а дори от увеличаване на броя на служителите, които ежедневно общуват с онази част от обществото, която е обект на наказателно преследване. А че истината е шокираща, доказва и Доклад за финансовото състояние на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и на Главна дирекция “Охрана”:
“В случай на съкращение на щатната численост (в ГДИН-бел.ред.), се предвижда и увеличение на извънредния труд. Недостига на надзорно-охранителния състав увеличава извънредният труд, който е по-скъпо платен от обичайната часова ставка. Дори да се съкратят всички длъжности с административен характер (в ГДО-бел.ред.) и функциите се поемат от администрацията на Министерството на правосъдието, следва да се съкратят и минимум 200 щатни бройки изпълнителски и младши изпълнителския състав с полицейски правомощия, пряко ангажирани със съдебното производство”. Това са фактите, които очевидно в Министерство на правосъдието предпочитат да “заметат” под килима и да подходят на принципа – “няма човек-няма проблем”.
Липсата на стратегическа визия за планираната реформа се вижда и в конкретните идеи на т.нар. “реформа”. Без да са посочени мотиви, извън съкращаването на 720 души, се предлага сливането на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и на Главна дирекция “Съдебна охрана” в една обща Изпълнителна агенция “Изпълнение на наказанията и охрана на съдебната власт”. Дано решението да се създаде тази нова административна структура е съобразено с действащите административни норми и не е породено единствено от близкото звучене на термините “изпълнителна агенция” и “изпълнение на наказанията”. По действащото законодателство предназначението на всяка една Изпълнителна агенция е предоставянето на административно обслужване на физически и юридически лица, изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията. Какви ли намерение има Министерството на правосъдието? Вероятно Христо Иванов и колегите му готвят предоставянето на административни услуги на населението в областта на изпълнението на наказанията!
Дано само зад желанието за т.нар. “реформа” в местата за лишаване от свобода и съдебната охрана, не се крият интереси на част от екипа на правосъдния министър към търговете за доставка на храна за затворниците и за предстоящи поръчки при евентуалното строителство на нов затвор и общежития. Защото е ясно, че ефектът от поредната “реформа” на това ръководство на Министерство на правосъдието ще е пълната парализа на сложната система на надзорно-охранителните функции, които работещите в ГДИН и ГДО са призвани да изпълняват.
Явно, че скоро мъжете и жените със светолотразителни жилетки отново ще скандират “оставка” под прозорците на Христо Иванов и заместниците му, но дали този път ще са само те, а няма да дойдат и семействата им.