Заседанието на 48-ия конгрес на БСП трябваше да ни убеди, че в България все пак съществува силна и монолитна лява опозиционна партия, която е способна да предлага алтернативи на управлението. Уви, въпреки неистовите усилия на социалистите да покажат ясно и единно лице, и този форум на "столетницата" извади наяве все по ясно изразените центробежни сили в партията, които заплашват да я разпарчетосат окончателно.
Още в дните преди конгреса, основните въпроси бяха ще минат ли поправките "за" и "анти" Станишев, ще се приемат ли поправките на Кирил Добрев, предвиждащи мандатност на ръководство и депутатите и все въпроси в този дух. С други думи, все неща, разединяващи, а не обединяващи партията.
На пръв поглед, битката уж трябваше да бъде лидерска – Миков или Станишев. По тази линия напрежението като цяло беше туширано, въпреки някои намеци и "случайно" разпънати от "провокатори" плакати срещу бившия лидер. Но, както и вестник "БАНКЕРЪ" писа в последния си брой, основният спор в БСП сега е не толкова до личностите, колкото до посоката.
Защото в БСП така и не могат да решат – социалдемократи ли искат да са, социалисти ли, или пък комунисти или радикална левица като СИРИЗА. Няма и ясна посока във външнополитически план- едни лобита харесват Европа, други САЩ, а разбира се, немалко са феновете и на традиционната дружба с Русия.
Конгресът на социалистите по никакъв начин не даде отговор на тези въпроси. Чухме от лидера Миков как "някои другари" използват партията като търговска марка и че има противопоставяне между млади и стари. Чухме от бившия лидер Станишев, че "всички сме допускали грешки, включително и аз". Но така и не чухме каква точно политика БСП смята да води занапред.
Като кулминация на раздорите в левицата дойде скандалното гласуване и прегласуване на предложението на Кирил Добрев за въвеждане на максимум три мандата за депутатите на БСП и членовете на Изпълнителното бюро на партията. Идеята бе отхвърлена с процедурни хватки, с които "старите" в БСП показаха, че нямат никакво намерение да "хвърлят кърпата", поне на този етап. Споровете по тази точка пък преминаха в почти махленки нападки, стигнали даже и до виенското колело на панаира във Видин.
В крайна сметка, все по-често изказваните опасения, че разпадът на левицата продължава със страшна сила, продължават да са актуални. Отцепването на Първанов и Татяна Дончева вече лиши БСП от около 6 електорални процента, а евентуално ново разцепление може да я свие до напълно маргинален политически играч. И ако продължава в същия дух, нищо чудно да последва съдбата на основния си противник от 90-те години-СДС, от който след многобройните "отлюспвания" не остана почти нищо.
Но, както неведнъж е ставало, политиците никога не си взимат поука от историята. Доказват го и сегашните лидери на БСП.
