Напрежението на българо-турската граница отново започва да се повишава – пак заради свършилите разрешителни за транзитно преминаване на български товарни камиони през съседната ни държава. През седмицата председателят на Асоциацията на сдруженията в автомобилния транспорт и собственик на фирма "Карат С" Миролюб Столарски съобщи, че към момента са останали едва 20 бройки от договорената годишна квота от 500 турски разрешителни – от и за трета страна. Те ни се предоставят на части от по 250 броя за полугодие. Проблемът е, че от годината са изтекли едва три месеца.
Столарски поиска обяснение от транспортното министерство какво се прави, за да бъде премахнато това затруднение. "Българската страна е заявила пред Турция необходимостта по-рано да бъдат отпуснати еднократните разрешителни за преминаване през турската страна, които ни се полагат за втората половина на годината", отговори министърът на транспорта Ивайло Московски. Той поясни още, че предстоят преговори за уреждане на въпроса с разрешителните в дългосрочен план. А българската страна е изразила желание за пълна либерализация на действащия режим между двете държави.
Тези приказки обаче ги слушаме от години, а трайно разрешение на проблема така и не се е видяло. Последната сериозна криза бе в началото на миналата година – по времето, когато управляваше кабинетът "Орешарски", когато се стигна даже до блокиране на границата с Турция. Тогавашният транспортен министър Данаил Папазов обеща, че ще реши трайно проблема до месец април, но… в крайна сметка излъга.
Чак в началото на юли Папазов съобщи, че заради противоречия между браншовите организации в двете страни все още не е подписана спогодбата, която трябваше да уреди отношенията между българските и турските превозвачи. Първоначално се обсъждаше да отпаднат всички разрешителни, без тези, които са от и за трети страни. Българските превозвачи обаче настояват да бъде максимално облекчен точно този режим. В същото време Анкара от години упорито се опитва да диктува правилата при раздаването на ценните документи, като предоставя на България много малка квота, а иска за себе си многократно по-голяма. Основният аргумент на турската страна е, че става въпрос за разрешителните за транзитни превози за трети страни и София няма право да се меси в определянето на броя на квотите. Всъщност комшиите се опасяват, че ако направят отстъпки за разрешителните, нашите превозвачи ще изместят част от техните ТИР-ове, които правят стотици курсове на ден към европейските пазари. Турският износ към Западна Европа се оценява на сума между 500 млн. и 750 млн. евро, а много голяма част от него е към Германия.
Самият Ивайло Московски неслучайно загатна за този проблем. Той каза, че ако се намери начин за нормална комуникация между българските и турските браншови съюзи, това би облекчило и политическите преговори. За съжаление обаче ситуацията в югоизточната ни съседка по-скоро предполага възникването на нова криза. Просто защото в момента заради предстоящите парламентарни избори няма действащ турски транспортен министър. По закон три месеца преди изборите заемащите висши постове в Турция трябва да излязат в отпуск, ако участват в кампанията.
