Модерни системи за висше образование, по-лесна реализация и възможност да се установиш в друга държава с по-висок стандарт на живот. Всичко това кара българските кандидат-студенти да предпочитат следването в чужбина, въпреки всички трудности, с които неминуемо се сблъскват в периода на аклиматизация. Картата на образователните географски открития непрекъснато се разширява, а на последното изложение "Образование без граници" стана ясно, че бъдещите висшисти вече могат да стягат куфарите си и за Китай. Университетът в град Ланджоу дойде на кастинг за българи, които да обучава за финансисти, инженери и архитекти. Висшето училище се смята за едно от най-престижните в азиатската държава и е с широк профил, като в него освен споменатите дисциплини се водят и програми в хуманитарните, природните и икономическите науки. Университетът, създаден преди повече от век, поддържа над 5000 души персонал, има 20 департамента, три научни центъра за следдипломна и докторска квалификация. Предлагат се 34 програми за докторска степен. В него се обучават 30 000 студенти, част от които идват от Русия, Пакистан, Корея, Йемен, Гана и Беларус. Предимството за нашенците е, че ще им се преподава на английски. Езиковите курсове на място струват 10 000 юана, или към 2900 лева.
Всъщност китайските вузове са идеална дестинация за амбициозните младежи, тъй като предлагат уникалната комбинация от
високо качество на обучението и ниски разходи
за живот и следване. Визовият режим също е доста достъпен и изчистен от излишна бюрокрация – може би защото целта на Китай е до 2020-а да привлече половин милион чуждестранни студенти. Университетите в Китай се различават от вузовете в останалите държави главно по тематиката на курсовете и методиката на преподаване. В тях се специализира, като съществуват строго профилирани технически, педагогически, лингвистични и други институти. В университетите, подготвящи политици и бизнесмени, се набляга на овладяването на разговорните умения, произношението и писането. В Китай има около 1000 вуза, повечето от които са с вековна история, например Пекинският университет съществува повече от 900 години.
Храната в страната е евтина, за техниката – да не говорим, а наемите за жилище излизат към 150 евро. Студентите могат да работят почасово и да си докарват по 300-400 евро месечно на бригади, като дават уроци по езици, снимат се във филми или превеждат на чуждестранни бизнесмени. А семестриалните такси за обучение рядко надхвърлят 750 евро.
Вече има българи с дипломи от китайски университети, заминали по спогодба за обмен между образователните ведомства на двете държави. Като цяло отзивите им се обединяват около мнението, че местната образователна система постоянно се усъвършенства, преподавателите се отнасят много сериозно към дисциплините си, а групите от студенти са малки и в тях се набляга на диалога с преподавателя. Нещо, което все още е химера в повечето български висши училища. Огромно предимство е, че заедно със специалността нашенците "си носят" и разговорен китайски, гарантиращ добра реализация, защото е все по-търсен в бизнес средите.
"Азиатската образователна връзка"
бе подсилена и от японския "Йокохама Дизайн Колидж". Той е регионален лидер в специалностите като моден дизайн, графика, илюстрация и уеб. След завършване на двугодишна програма младежите могат да започнат работа в Япония. Курсовете се провеждат на японски, а който не го знае, ще трябва да го научи на двегодишен езиков курс. В повечето японски университети има програми на английски език, а освен това те са големи изследователски центрове, поради което са подходящи за старт на научна кариера. Япония приютява немалко български студенти, тъй като местното правителство им отпуска стипендии, поема пътните разходи и здравната застраховка. Там обаче месечната издръжка не пада под 1000 долара.
Друг образователен пазар, който все по-широко отваря вратите си за българи, е руският. За следващата учебна година в Русия се предлага безплатно образование за 150 наши студенти, а изборът е голям – измежду 1000 частни и държавни вузове. Наред с обичайните университетски центрове като Москва и Санкт Петербург в "Образование без граници" се включи и Южният федерален университет от Ростов на Дон. Висшето училище има богата традиция в обучението на чужденци като през последните 60 години там са завършили над 6500 специалисти от 118 държави.
Скандинавските държави привличат нашенците
с безплатно образование. Студентите ни не плащат семестриални такси в Дания от началото на 2007-а, а единствените им разходи са за настаняване и издръжка. Вузовете предлагат широка гама от специалности и признават европейската система за трансфер на академични кредити, която гарантира свободно движение на студенти в европейския сектор на висшето образование. Това дава възможност изкараните курсове и кредити да бъдат "изнесени" към други колежи и университети. Студентите в страната на Хамлет могат да работят по 10 часа на седмица, а заплащането е между 12-15 евро на час.
За романтичните натури най-доброто предложение е "Кат Фошари Юнивърсити оф Венис". Във Венеция могат да открият пристан кандидатите да градят кариери в сферите на бизнеса и икономиката. Това е първото бизнес училище, създадено в Италия и второто в европейски мащаб. Университетът предлага изследователски проекти по иновативни учебни програми, а езиците, на които се водят курсовете, са италиански и английски. Годишната такса за бакалавърска степен е доста поносима – 1416 евро.
Като популярен международен образователен център се очертава и Хърватска. Научният университет "Лавослав Ружишка" във Вуковар котка българите с три актуални образователни програми – физиотерапия, публична администрация и търговия. Там съществуват прословутите центрове за обучение през целия живот, за които у нас постоянно се говори, но нищо не се прави. Другите специализирани звена са за лечение на травми и за предприемачество.
