Крайно време е да има чистота в политическите отношения, иначе – всички са във властта, но хората са в опозиция
Зад привидната загриженост за БСП прозират лични амбиции и лични битки
Г-жо Йотова, постигна ли конгресът целта, с която беше свикан?
– Това беше първото голямо изпитание за Михаил Миков като нов председател на БСП. И той го премина успешно. Конгресът гласува уставните промени и документите, с които ще отидем на местните избори. Имаше спорове дали сега трябва да се правят промените в устава. Но надделя мнението, че имаме организационни проблеми от години и решаването им трябва да се подпомогне дори и с уставни норми. Това беше смела крачка, защото наистина е трудно да се правят реформи, когато местните избори чукат на вратите ни. Това е сериозен залог за добро представяне през есента. Да, тук беше интригата, създадена далеч преди самия конгрес. Но не по-малко важни са и документите, които бяха приети за “Червените линии” в политиките ни за местната власт, както и политическата декларация.
„Време за справедливост!“ беше лозунгът на форума. Не е ли много закъснял?
– Много е закъснял. Не само защото идва от БСП, а защото е проблем на цялото ни общество. Много се говори за дефектите на прехода, за това, което сме успели или не. Но ако за нещо има обществен консенсус, то е, че в България за последните 25 години липсва справедливост. За съжаление мнозинството от хората са губещи.
Как смятате да наложите в обществото левите стандарти, които формулирахте, и как ще накарате структурите си да ги спазват?
– За първи път излизаме не просто с поредната предизборна платформа, а с ясни изисквания към местната власт и за това, което искаме от бъдещите кметове и от общинските ни съветници. Продължава да живее заблудата, че местната власт не може да бъде лява или дясна. Така е удобно и това е чудесен аргумент за онези, които винаги искат да бъдат част от властта. Удобно е, защото когато се твърди, че няма ляво и дясно, нямаш проблеми да гласуваш дълг от 16 милиарда. Удобно е, защото е лесно да обясниш безпринципни коалиции с обществен консенсус зад гърба на хората. Удобно е, защото си спестяваш истината за пенсионната реформа, която не е в техен интерес. Удобно е, защото не ти се налага да излагаш аргументи, защо участваш в дясно правителство.
Крайно време е да има чистота в политическите отношения. Иначе – всички са във властта, но хората са все в опозиция.
Често задават въпроса – защо да гласувам за теб, когато “там горе” сте си пак заедно. С предложенията ни за промяна на поведението на местната власт даваме възможност на местните структури да водят разговори и преговори за коалиции по места и да търсят пресечни точки с други политически формации, с които можем да се обединим за реализирането на тези политики.
Тези предложения бяха изработени от нашите кметове и общински съветници, които са всеки ден сред хората. Те добре знаят, че да отстояваш лява политика означава не само да строиш МОЛ-ове, а да създаваш реални работни места. Когато си ляв кмет, означава да работиш с всички, с бизнеса. А средствата, които получава общината, да ги насочваш към жилища, за детски градини и болници. Означава също, че еднакво се грижиш за хората, които живеят в центъра, и за тези, които живеят в покрайнините. Означава, че ще направиш всичко хората по места да получават необходимите здравни услуги и да има бърза помощ не само за онези, които се разхождат по павираните улици, а и за отдалечените села. Така че не може да се отстъпва от тези червени линии, които бяха очертани. Много добре знаем, че това ще бъде много трудно. Много са изкушенията по места да се правят различни политически комбинации, за да се участва във властта на всяка цена. Зная, че не навсякъде ще постигнем този успех, но съм убедена, че кандидатите ни ще спазват това, което беше утвърдено на конгреса.
В словото си Миков призова "да спрат другарите да използват името на партията като търговска марка", за лични интереси. Може ли да стане? Как ще спрете самоизяждането, публичната размяна на обиди?
– Много са изкушенията да говориш от името на БСП, а едновременно с това да си далеч от нейната политика и идеи. Затова е важно кой и какво говори от името на БСП. Но въпросът за самоизяждането е друг. Като че ли използваме повече енергия, за да се борим помежду си, отколкото с политическите ни опоненти. Дори ако вземете и самия конгрес. Месеци наред имаше много говорители, които, първо, казаха, че не са необходими промените в устава. Някои даже заявиха, че не са необходими и политическите документи, които предвиждахме. Но никой от тях – за всичките 12 часа на заседанието, не го каза на глас. Нямаха смелост. Напротив, активно участваха именно в промените на устава.
Зад привидната загриженост за БСП прозират лични амбиции и лични битки. Много бяха призивите на конгреса за единство. Аз се надявам, че тези, които го казаха на висок глас, наистина вярват в думите си и ще ги отстояват. И друго – не е продуктивно отсега да се правят сметки за смяна на председателя на БСП. Не е тайна, че има сред нас хора, които чакат резултатите от местните избори, за да се опитат да се разправят с него на следващия – редовен конгрес през 2016 г.
Поправката „Анти-Станишев“ необходима ли беше и защо?
– Първо, това не е поправка „Анти-Станишев“. Това беше “търговското наименование” на изменение в нашия устав, което абсолютно умишлено беше наречено така. Беше пуснато през медиите с ясното съзнание, че звучи атрактивно, интересно, като интрига. И, донякъде, признавам си, това действие успя. Странното е, че тази поправка се коментираше дори от хора, които не я бяха прочели. Отнася се до следното: през 2008 г., на редовно заседание на конгреса, беше приета т. нар. мандатност – председателите на всички нива в партията да изкарват по два мандата. И тогава имаше спор дали това е уместно, но, така или иначе, мнозинството реши да има такава мандатност. Този период изтича на предстоящия редовен конгрес през 2016 година. Нямаше достатъчно яснота за предсрочно прекратените мандати и това накара някои от местните председатели да се възползват в опит да запазят постовете си. С новата поправка няма да могат да се кандидатират за нови два мандата. Това означава, че имаше вратичка в предишния устав и сега тя беше затворена. Сега тези хора няма да могат да се кандидатират за още пълни мандати поне една година. Така че затвори се вратата към определени манипулации и спекулации със собствените ни правила.
Ваши колеги от партията казаха, че тази поправка дава път на младите партийни дейци. Проблемът с тях е голям.
– Да, така е. И това е още едно доказателство, че този текст не е измислен за бившия председател на партията Сергей Станишев. Още повече че той категорично ясно заяви, че няма да се кандидатира за председател на БСП и реторично попита: кой е авторът на интригите между него и сегашния председател Михаил Миков. Този балон беше спукан за неудоволствие на тези, които го надуха. Очевидно някои от местните председатели имат страхове от промяната, която беше направена и се опитаха да се скрият зад поправката „Анти-Станишев“. Честното отношение беше да станат в залата и лично да обяснят защо според тях това не е подходящ текст. Но не го направиха.
Второ – няма как да не отворим път за младите хора. Наясно сме, че имаме проблем в партията по отношение на младежите. Зле представени сме по време на изборите в тези възрастови групи и нещо трябва да се направи. Освен “отпушването” за нови хора чрез мандатността се прие и задължителна 20-процентна квота на представителството на младежите до 35 г. – на всички нива на управление в партията. Оттук нататък зависи от амбицията, от желанието за работа, от собствените им качества на тези млади хора да управляват БСП. Това е един от най-важните резултати на конгреса.
Много от хората в залата повдигнаха въпроса и за позицията на БСП по отношение на санкциите срещу Русия. Защо чак сега се сетихте да реагирате срещу тях?
– От самото начало на конфликта в Украйна като политическа формация имаме категорична и ясна позиция. Първо, този конфликт не може да бъде разрешен с военни действия и трябва да се търсят политически решения. Второ, намесата на ЕС беше абсолютно адекватна с посещението на високо ниво, с разговорите, които се водеха, с мисията на Оланд и Меркел. На трето място – имаме категорична позиция на Националния съвет, че сме против санкциите, и то далеч преди да се усетят първите негативни резултати за България от тях. Те вече се усетиха в туристическия бранш. В селското стопанство все още не са, но това е бомба със закъснител и съвсем скоро и нашите земеделски производители ще ги усетят. Още преди няколко месеца предупредих в ЕП, че санкциите водят към фалити. Но каквито и да са нашите позиции, изказвания – важно е какво върши правителството. Досега аз не съм чула българският външен министър да се опълчи по какъвто и да било начин на санкциите. На следващо място, когато има срещи на върха и се коментира конфликтът в Украйна, българските власти не казват своята категорична позиция по този въпрос. Или може би там, в Брюксел, позицията е една, а тук се прави опит за флирт с гражданите, като се отваря вратичката – да, видите ли, ние сме член на ЕС, трябва да се съобразяваме с неговите правила, едновременно с това имаме различно отношение към Русия… А съвсем наскоро премиерът си позволи да каже, че руските туристи нямало да идват в България не заради нашата позиция, а заради това, че нямали пари заради санкциите. Това е доста лековато обяснение. Що се отнася до минали решения от управлението на Орешарски, бяхме достатъчно и категорично наказани от българските граждани. Глупак е този, който не си научава политическите уроци.
Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 г. Завършила е българска и френска филологии в СУ “Св. Кл. Охридски”. Работила е като репортер, редактор, водещ и директор на “Новини и актуални предавания” в БНТ. Била е ръководител на Пресцентъра на БСП. Владее френски и руски език. Омъжена, с един син. Депутат в 40-то НС. Евродепутат от Групата на социалистите и демократите от юни 2007 година.
