Исландия ще продължи да работи за премахване на капиталовия контрол и за въвеждане на "данък стабилност" върху имуществото на фалиралите банки още през юни, заяви премиерът на страната Зигмундур Давид Гунлаугсон в интервю в Рейкявик на 11 април. Засега не е ясно какво точно ще представлява той. Кредиторите, които загубиха по-голяма част от инвестициите си, когато исландските "Коптинг банк", "Глитнир банк" и "Ел Би Ай" спряха да обслужват дългове за общо 85 млрд. щ. долара през 2008-а, все още очакват окончателно споразумение с длъжниците.
Банковият колапс принуди тукашните финансисти да поискат от МВФ спасителен пакет от кредити в размер на 4.6 млрд. щ. долара и да въведе капиталов контрол, който пък блокира усилията за финализиране на каквито и да било сделки. (Бел. ред. – При исландския капиталов контрол става дума за стриктни ограничения на входящите и изходящите капиталови потоци, като за всички валутни транзакции се изисква разрешение от централната банка. Исландските фирми, които искат да инвестират зад граница също трябва да получат благословията на централните банкери, а исландците, които пътуват в чужбина искат позволение от оторизираните власти, за да получат валута. Онези, които искат да емигрират от Исландия пък не могат да прехвърлят активите си зад граница заради капиталовия контрол). В момента рестрикциите стопират активи за около 5.3 млрд. щ. долара, които трябва да бъдат продадени или прехвърлени на трета страна.
Кредиторите не могат да стигнат до споразумения с държавата заради дълбокия срив на исландската крона. Тя загуби 80% от пазарната си оценка след събитията през 2008-а. Гуналаугсон пък хвърля вината върху банковите мениджъри, които не съумяват да се споразумеят с инвеститорите. Премиерът посочва, че е "желателно" парламентът да приеме законодателство за отмяна на капиталовия контрол, преди депутатите да излязат в летен отпуск (на 29 май).
Като част от пакета от мерки за премахване на рестрикциите се обсъжда и въвеждането на т. нар. "изходящ данък" – налог, срещу който кредиторите се заклеха да се борят докрай. Коментира се размерът му да достигне 35% до 40% върху средствата, които хеджинговите фондове и други инвеститори ще искат да изнесат от острова след премахването на капиталовия контрол. Мнозина го определят като чиста конфискация. А банковите кредитори заплашват да го оспорват с правни действия, ако е неразумно висок. МВФ обаче подкрепя мярката, в която вижда проява на "многостранна стратегия", която може да помогне за снижаване на доста рискове.
В реч пред конференцията на своята "Прогресивна партия" на 10 април Гунлаугсон каза, че "данъкът стабилност" ще донесе "стотици милиарди крони и, наред с другите мерки, ще позволи на правителството да отмени капиталовия контрол, без да застрашава икономическата стабилност на страната". Премиерът отказа да коментира дали "данък стабилност" и "изходящият данък" са един и същи налог. Той не даде и подробности дали на облагане ще подлежат всички активи на фалиралите банки, или само онези, които са в Исландия. Гунлаугсон каза още, че е наясно, че всякакви налози върху пропадналите кредитни институции вероятно ще бъдат атакувани в съда, защото "тези хора защитават яростно интересите си".
Мнозинството депутати не са оптимисти, че правителството ще успее да премахне капиталовия контрол до 2017-а. А управителят на Исландската централна банка Мар Гудмундсон посочва, че една незабавна пълна отмяна на рестрикциите пък ще стопи банковите резерви. Кабинетът на Гунлаугсон обаче е определил като първостепенен приоритет премахването на капиталовия контрол още през първото полугодие на 2015-а.
