Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД "Юг Маркет фонд мениджмънт" АД
Борсовата търговия през седмицата не бе от най-запомнящите се, но не липсваха и интересни дни. Макар повечето индекси да останаха почти без промяна, търговията с книжа на отделни компании успя да съживи за кратко уморените от празници инвеститори. Така например предложението на съвета на директорите на "Златен лев холдинг" да предложи като дивидент почти цялата печалба на дружеството за 2014 г. успя да изстреля цената на акциите до 6.5-годишен рекорд от малко над 1.50 лв. за дял. Предлаганите 64 ст. съвсем не са малко и при липсата на други катализатори на БФБ много инвеститори и спекуланти видяха в акциите на холдинга подходящо място за поне временен престой на свободните си пари.
Акциите на "Агрия груп холдинг" също регистрираха рекорди, при това исторически – достигнатата в сряда цена от 12.945 лв. за брой е с близо 43% над нивото, от което започна търговията им преди седем години. Изтъргуваните обеми на рекордно високите нива също заслужават внимание (близо 60 хил. акции) и в известна степен дават сериозно потвърждение на тренда, започнал преди около две години. Интересното е, че и тогава, и сега пазарната оценка на компанията, изразена чрез съотношението цена/печалба (P/E), е в размер на едноцифрено число, при това почти едно и също. За сравнение, според данните на "БФБ-София" средното P/E за индекса BGTR30 e 37.32, а на по-широкия – BGBX40 (10.13). Оказва се, че през последните няколко години инвеститорите или не са имали доверие в мениджмънта (очаквайки всеки момент да бъдат излъгани и ограбени от него), или не са разполагали с инструменти за анализ на бизнес модела. Има и други възможни обяснения, но е факт, че една немалка част от акционерите на компанията са станали такива едва напоследък, което почти винаги означава, че трябва да сме готови за типичните проявления на спекуланти, които са се качили на влака само за да участват, отново без дългосрочен поглед – а именно, резки движения в цената и малко или много стадно поведение в търговията. Предстои да видим дали е така.
Като изключим емоциите около споменатите дружества, останалата част от търговията бе почти незабележима. С малки обеми и почти непроменени цени се предлагаха книжата на повечето сини чипове, като по-големи флуктуации регистрираха единствено акциите на "Софарма". Котировките им продължиха да се лутат в широки граници (между 3.151 и 3.374 през седмицата), но по-голяма част от сделките се сключваха в долния край на диапазона.
Акциите на "Химимпорт" се търгуваха между 1.80 и 1.84 лв. при доста занижени обеми за стандартите на компанията. Централна кооперативна банка също не можа да се похвали с кой знае какво, освен че влезе в една група с "Химимпорт", "Софарма", "ФНИ България" и "Индустриален холдинг България", за да формират петте най-поевтиняващи членове на SOFIX за седмицата. На противоположния край на класацията пък бяха "Индустриален капитал холдинг", "Монбат", "Еврохолд България", "М+С Хидравлик" и "Албена".
В краткосрочен план потенциални катализатори на повече активност могат да се окажат предварителните финансови отчети за първото тримесечие на 2015-а. Тяхната поява винаги се очаква с нетърпение от инвеститорите и често прави търговията в края на април доста интересна.
Друга важна за пазара тема, която може да създаде известно напрежение в близките седмици, е обещаната, но все още неизпълнена поправка в законите, която да освободи публичните компании със земеделска земя от задължението да контролират акционерите си, за да не бъдат наказани със солени глоби. До края на "гратисния период" остават по-малко от две седмици, а датата 1 май не може да не изнервя инвеститорите в потенциално най-застрашената от санкции компания – "Адванс терафонд" АДСИЦ. Не стига това, но и откакто приеха спорните поправки, от дружеството не са публикували нито един месечен бюлетин – практика, която дълги години им помагаше да заемат челните места в класации за добро корпоративно управление и прозрачно отношение към акционерите. Дали страхът за собствената кожа не е по-силен от желанието да си открит?