Признанието на главния секретар на МВР Георги Костов от този петък, че полицията във Варна е на едно от последните места в страната по разкриваемост на престъпленията, ни накара да се запитаме: Защо е така? Какви са причините за това срамно положение на нещата? И защо нищо не се променя към по-добро вече 25 години? Въпреки че България е на осмо място в света по брой на полицайте на 100 000 жители в класацията на агенция Блумбърг – у нас на 100 хил. души се падат 398,1 полицаи. Но това не пречи по брой на убийствата София да попада в групата на най-опасните столици в Европа, според Иванка Иванова от "Отворено общество"
На първо място в класацията по брой стражари на 100 000 човека на Блумбърг е Русия с 564,6 полицаи на 100 хил. души, следвана от Турция и Италия съответно с 474,8 и 467,2 полицаи на 100 хил. души. В челната петорка попадат още Португалия (454,2 полицаи на 100 хил. души) и Хонконг (450,7 полицаи на 100 хил. души). Непосредствено преди България, на шесто и седмо място се нареждат Казахстан (444,8 полицаи на 100 хил. души) и Алжир (425,7 полицаи на 100 хил. души).
Отговорът вероятно може да се намери в един анализ на радио Deutsche Welle (DW) от 12 юни 2014 г., в който освен откровеното назоваване на основните причините за пълната професионална несъстоятелност на МВР, се обяснява и защо политиците не искат да си мръднат пръста за да реформират най-скъпото и най-голямо ведомство в тази страна, което е и напълно безпомощно при "изпълнение" на конституционните си функции.
"Защо бюджетът на МВР постоянно набъбва, а равнището на престъпността в България остава сред най-високите в Европа", се пита Deutsche Welle? Отговорът е лесен, решението на проблема – също. Но по (не)знайни причини никой не се захваща с него.
Годишната издръжка на МВР струва на българските данъкоплатци над 1 милиард лева, което е най-големият публичен разход в българската администрация. Иванка Иванова, която ръководи правния отдел на софийския институт „Отворено общество“, намира за парадоксален факта, че в България се харчат повече пари за полиция и вътрешна сигурност, отколкото за социални нужди и отбрана. „Това определено е феномен. В Европейския съюз и останалите развити страни нормата е социалните плащания и бюджетът за отбрана да са по-големи от бюджета на вътрешното министерство. На този фон още по-скандално е обстоятелство, че резултатът от този несъразмерно голям публичен разход е нарастващо обществено недоверие към правоохранителната и правораздавателната система, част от която е и полицията“, посочва Иванова.
"Грижата" за МВР в сегашния му неадекватен вид е по-скоро грижа на политиците за повече депутатски и кметски места, отбелязват анализатори. Така шефът на фондация „РискМонитор“ Стефан Попов твърди, че силната съпротива срещу реформирането на МВР се дължи до голяма степен на огромната численост на личния състав на ведомството: „Когато предлагаме начини за съкращаване и оптимизиране на състава и функциите на вътрешното министерство, политиците ни казват, че редуцирането на броя и отнемането на привилегии ще повлияе на начина, по който гласуват десетки хиляди хора от персонала на МВР, които заедно със семействата си представляват внушителна електорална сила от около 250 хиляди души“, казва Попов.
Според Веселин Методиев, бивш депутат и министър, МВР е придобило чертите на институция, която се грижи повече за служителите си, отколкото за вътрешната сигурност. Според него, реформите в системата са много трудни и заради „обрастването“ на едно полицейско по предназначение министерство с множество несвойствени функции. „Навсякъде по света паспорти и шофьорски книжки се издават от несвързаните с полицията служби за гражданска регистрация и от транспортните министерства, а пожарните команди са подчинени на отделните общини. В България всички тези дейности продължават да са под крилото на МВР. И макар че има специална агенция за бежанците, българското МВР си има собствен отдел „Миграция“, отбелязва Методиев.
Иванка Иванова от „Отворено общество“ обръща внимание и на един друг проблем: „На книга престъпността в България намалява, но това е заради демографското редуциране на групата, която е най-активна в извършването на криминални деяния – мъжете на възраст до 30 години. Резултатите от анализа за специфичната повъзрастова престъпност показват едни от най-високите равнища на криминална активност в Европа. По брой на убийствата София попада в групата на най-опасните столици в Европа. И още нещо: сравнителните изследвания сочат, че честотата на кражбите и престъпленията срещу бизнеса и частната собственост е средно с 18 процента по-висока в сравнение с останалите бивши социалистически страни, които сега са членки на Европейския съюз“, посочва Иванова. Според нея, изкривяването на полицейската статистика идва и от неотчитането на много престъпления, което е свързано с нежеланието на полицията да си влошава онези показатели, които обосновават харчовете ѝ.
Целият анализ на DW можете да прочетете на адрес:
http://www.dw.de/%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BC%D0%B2%D1%80/a-17701836
