Денят "Х" за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ) се оказа такъв, какъвто го пожелаха нейните душмани. В сряда (21 април) Софийският градски съд (СГС) откри производството по несъстоятелност, чиято крайна цел е осребряване на активите на четвъртата по големина финансова институция в страната. И големият въпрос – коя ще е датата на неплатежоспособността, получи шокиращ отговор. За пореден път българският съд доказа, че нито заслужава, нито разполага с прословутата си, но невъзможна независимост.
Противно на очакванията съдът по несъстоятелността реши, че КТБ е изпаднала в неплатежоспособност цели четири месеца и половина след поставянето й под специален надзор. Това стана с решението на БНБ от 20 юни миналата година, последвало отказа й да окаже ликвидна подкрепа на нарочената за унищожение частна банка. Според СГС обаче тя е изпаднала в неплатежоспособност едва на 6 ноември. Точно на тази дата БНБ отне нейния лиценз. И точно 6 ноември е последната възможна дата, която съдът може да посочи като начало на фалита.
Първото нещо, което се набива на очи, е крещящото несъответствие на тази дата с
невротичните действия на управляващите за "спасяване" на имуществото на КТБ
Голямото говорене срещу източването й роди спешни промени в банковото законодателство, насочени срещу "голямото зло" – цесиите.
В същото време Върховният административен съд (ВАС) беше подобаващо обработван да бърза с делото за лиценза, което да приключи с отхвърляне на всички жалби срещу решението на БНБ. Не може да има съмнение, че на същата обработка е бил подложен и СГС, който поема процедурата оттук насетне. Но вместо да разшири възможностите за атакуване на цесиите, увреждащи масата на несъстоятелността, съдът ги стесни максимално.
С решението си СГС прескочи с месец и половина дори желанията на БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете, които предложиха настъпването на неплатежоспобността да бъде определено за 30 септември 2014 година. Парадоксално на пръв поглед престараване, в което няма обаче нищо случайно. Оказва се, че голямото говорене за спасяване на банковите активи е било обилна порция прах, хвърлян от властта в очите на обществото. И ако сега не чуем премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов да изразят бурно недоволство от акта на СГС, означава, че викайки "Дръжте крадеца!", са мислели точно обратното.
КОЙ ще се облажи от това решение на съда?
Става въпрос за близо 1 млрд. лв., с които купувачи на вземания от банката са намалили или нулирали своите задължения към нея. Успешното атакуване на тези сделки от синдиците зависи в значителна степен от датата на неплатежоспособността. Но зависи най-вече от тяхното желание да попълнят масата на несъстоятелността. Ако това желание бъде избирателно и едни сделки бъдат атакувани като "вражески", а други бъдат подминати като "приятелски", грабежът ще продължи, но с други средства. И ще излезе, че цялата подготовка на държавата да "спасява активите" се е състояла в преценката кои от тях "трябва" и кои "не трябва" да бъде спасени.
Пръв се издаде Горанов, който очевидно е чакал с нетърпение решението на градския съд. Финансовият министър коментира решението едновременно с неговото оповестяване, но изненадващо не изрази ни най-малко недоволство от него. Вместо да изригне срещу късната датата на неплатежоспособността, която би увредила интереса на държавата в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете,
Горанов побърза да съобщи
че временните синдици на КТБ Росен Ангелчев и Лазар Илиев ще бъдат назначени за постоянни. Те щели да атакуват пред съда всички сделки след 6 ноември 2014 г., които привилегироват едни кредитори спрямо други или увреждат масата на несъстоятелността.
Ами другите увреждащи сделки, господин Горанов, кой ще ги атакува? По тази схема ли българският съд ще гарантира връщането на откраднатото от КТБ, както твърдите? Затова ли датата на неплатежоспособността беше определена на 6 ноември, вместо да е не само 30 септември, както искаха БНБ и фондът, а направо 20 юни миналата година. Да, съдът има правото да определи настъпването на неплатежоспособността със задна дата, но трябва да го прави по обективни критерии, а не по субективни поръчки.
Неплатежоспособността на КТБ настъпи
първоначално не с отнемането на нейния лиценз през ноември, а с поставянето й под особен надзор през юни. Тогава банката изпадна в невъзможност да изплати накуп заявките на вложителите си, извили опашки пред клоновете й в предизвиканата и режисирана с участието на държавата истерия. Ако на банката беше оказана ликвидна подкрепа, тази първоначална неплатежоспособност щеше да бъде и временна. Нещо повече – тя щеше да бъде кратковременна.
Такава неплатежоспособност би имала фактически последици като известни затруднения и забавяне на операции към вложителите. Тя би имала и правни последици като задължение да бъдат върнати средствата от оказаната ликвидна подкрепа. Но сред правните последици нямаше да са отнемането на лиценза и откриването на производство по несъстоятелност. А оттам и обявяването на неплатежоспособност като юридически факт. Ако пък банката е изпаднала в неплатежоспособност едва през ноември, това означава, че в целия период преди това е била платежоспособна. В такъв случай коя е била главната цел на близо петмесечния особен надзор – да я оздрави максимално бързо и да я остави да работи или да я задуши, докарвайки я до неплатежоспособност?
На този фон последните опити за съпротива по реда на закона срещу режисьорите на тази грандиозна финансова драма изглеждат обречени. След като изгуби всички досегашни битки във ВАС, основният акционер в КТБ – "Бромак" ЕООД, продължава да се бори с вятърни мелници. Дружеството на Цветан Василев обжалва пред Софийския апелативен съд (САС) определението на СГС, с което съдът по несъстоятелността отказа да упражни косвен съдебен контрол върху решението на БНБ за отнемане на лиценза. Искането на "Бромак" бе това определение да бъде отменено и този контрол да бъде упражнен, за да бъде направено това, което ВАС отказа да направи.
"Видно от развитието на случая КТБ до момента СГС, както и ВАС, предпочете да се произнесе, без да разглежда въпроса за отнемане на лиценза на КТБ по същество. По този начин двете съдилища лишиха българското общество от разкриване на истината по случая КТБ, а законното място на разкриване на тази истина е единствено и само съдът", написа адвокат Менко Менков в отворено писмо веднага след излизането на решението. А колегата му Людмил Ангелов коментира станалото пред "Параграф 22" по следния начин: "СГС ограби правовата държава и опелото се водеше от съдия Иво Дачев. С това решение актовете на БНБ остават извън всякакъв правен и граждански контрол, а централната банка е поставена над закона".
