„Банк ъф Ингланд“ запази основния си лихвен процент непроменен – 3.75%, в съответствие с очакванията на икономистите и стана третата голяма централна банка, която се въздържа от лихвени движения. Решението на Комисията по парична политика на Обединеното кралство, взето на редовното съвещание на 30 юли, не е единодушно – 6:3, като „дисидентите“ Меган Грийн, Хю Пил и Катрин Ман са гласували за повишение с 25 базови пункта. Всичките членове на комисията обаче са били съгласни, че инфлационните рискове, произтичащи основно от траекторията на цените на енергията, остават насочени нагоре.
Запазването на базовата лихва на 3.75% – пето поред за тази година след четири лихвени редукции през 2025-а, беше широко очаквано, след като инфлацията във Великобритания падна до 2.6% през юни – най-ниската й стойност за последните 15 месеца. Грийн обаче посочва, че инфлацията се задържа над целевите 2% годишно от около пет години и добавя, че допълнителни рискове за доставките, включително втората енергийна бариера в Червено море и ограничения в доставките на хардуер, свързани с изкуствения интелект, сега оказват натиск върху пазарите.
„Проактивното увеличение на банковата лихва може да намали вероятността от появата на вторични ефекти“, коментира Грийн. Пил пък предупреждава, че „дълбоката несигурност около перспективите за цените на енергията вероятно ще бъде продължителна, с неизвестен срок за приключване, което прави усилията за фино настройване на икономиката с паричната политика опасни“.
„В резултат на това е уместно да се повиши банковият лихвен процент сега, като по този начин се неутрализира намесата на цените на стоките и активите, за да се предложи ясен и недвусмислен сигнал за нашата готовност и способност да се справим с инфлационните рискове, произтичащи от събитията в Персийския залив“, отбелязва Пил. „Това би ни поставило в най-добра позиция да управляваме рисковете за целевия инфлационен параметър, когато те се появят.“
Паундът поскъпна с 0.13% – до 1.3387 щ. долара в 15.22 ч. българско време на 30 юли, след решението на британските централни банкери.
Феликс Федър – икономист в Абърдийн, смята, че увеличението на несъгласните с лихвената политика от двама на трима показва, че опасенията за инфлационните рискове се разпространяват в комисията, което повишава вероятността от повишаване на лихвените проценти, ако инфлацията не се успокои допълнително.
Саймън Дангур – заместник-главен инвестиционен директор на звеното за книжата с фиксирания доход и ръководител на макроинвестициите във фиксиран доход в „Голдман Сакс асет мениджмънт“, заяви, че централната банка е доволна да не бърза „засега“, тъй като окуражаващите данни за инфлацията помагат за намаляване на необходимостта от незабавни действия. Но, „продължителен шок в Близкия изток би могъл да промени сметките“.
„Пазарът предвижда поне едно повишаване на лихвените проценти във Великобритания тази година и с трима членове, гласуващи за увеличение днес, и събитията в Близкия изток, които не показват признаци за облекчаване на натиска, това няма да се промени“, пише в имейл Ричард Картър – ръководител на изследванията на фиксираните лихви в Quilter Cheviot. Той добавя че „новото правителство е превърнало разходите за живот в свой основен приоритет и първоначалните съобщения ще помогнат за незначително намаляване на инфлацията, но не достатъчно, за да повлияят на лихвените проценти.“
Икономистите следят също отблизо данъчната и разходната политика на новия премиер на Обединеното кралство Анди Бърнам, за да преценят дали усилията му да защити потребителите от повишаващите се цени и да стимулира икономическия растеж биха могли да напомпат инфлация.
Ден по-рано – на 29 юли, Федералният резерв запази основния си лихвен процент в диапазона от 3.5% до 3.75%, а банковият председател Кевин Уорш заяви, че „няма да се поколебае да действа“, за да държи инфлацията под контрол.
