Обявената във фалит Корпоративна търговска банка (КТБ) е била не просто годна да оцелее, но и платежоспособна до окончателното й задушаване от БНБ. Изводът може да звучи парадоксално, но точно това казва с решението си за откриване на производството по несъстоятелност Софийският градски съд. В стремежа си да обясни определената от него максимално късна дата на настъпването на неплатежоспособността съдът стига до единствено възможния извод, че в периода от поставянето на КТБ под специален надзор (20 юни, 2014 г.) до отнемането на лиценза й (6 ноември, 2014 г.) тя само е била застрашена от неплатежоспособност. И именно в резултат на "оздравителните" мерки на Централната банка КТБ изпада в реална неплатежоспособност.
Да прегледаме мотивите към решението на СГС, което повечето медии избягват да направят. Съдът по несъстоятелността започва с поставянето на банката под особен надзор, цитирайки Закона за кредитните институции (ЗКИ), че "банката се поставя под особен надзор, когато е налице опасност от неплатежоспособност и с цел за да се оздрави". Следват куп доводи, които просто не може да бъдат по-категорични. Съдът разсъждава така: "Докато банката се намира под особен надзор, тя все още не е изпаднала в състояние на неплатежоспособност. Това е така, защото по дефиниция това финансово-икономическо състояние се характеризира с опасност от изпадане в несъстоятелност. То съставлява един предходен спрямо неплатежоспособността период. Ето защо началният момент на неплатежоспособността следва да се свърже с момента, в който лицензът бъде отнет, тъй като дотогава съществува възможността банката да бъде оздравена чрез предприемане на някои от мерките, предписани съгласно ЗКИ от страна на Централната банка."
Нещо повече –
съдът стига до извода
че временната неплатежоспособност на КТБ изобщо не е причина за отнемането на лиценза й. Той не е отнет заради спирането на плащанията, а защото собственият капитал на банката е станал отрицателна величина. "До отнемане на лиценза, казва съдът, БНБ разполага с достатъчно инструменти, при използването на които банката, дори да е изпаднала временно в това състояние, може да бъде оздравена (така например когато общата капиталова адекватност на банката е под минималното равнище, БНБ може да разпореди принудително увеличаване на капитала). Едва с факта на отнемането на лиценза това състояние е станало трайно и необратимо. Отнемането на лиценза означава невъзможност занапред да бъдат предприети оздравителни мерки, тъй като те повече не могат да постигнат своето предназначение – банката вече не е в състояние на опасност, тя е изпаднала в състояние на неплатежоспособност."
Дотук излиза, че КТБ е била само временно затруднена, но не и неплатежоспособна до отнемането на лиценза й. И че той е отнет не заради нейната неплатежоспособност, а защото собственият капитал на банката е станал отрицателна величина. И
парадоксът тук става още по-интересен
Търсейки аргументи, за да определи толкова късна дата на неплатежоспособността, съдът подлага на силно съмнение и тезата за прословутата "капиталова дупка" в банката. Той просто отказва да приеме одитните доклади, с които тя беше "изкопана". Именно на тях се позовава БНБ, за да иска датата на неплатежостопосбността да е 30 септември, 2014 година.
Съдът казва обаче, че "независимо, че в акта за отнемане на лиценза на КТБ се съдържат препратки към одитни доклади, според които към 30.09.2014 г. банката е била с отрицателен капитал, началната дата следва да бъде определена от момента, от който насетне това състояние се превръща в трайно и необратимо. Това е датата 06.11.2014 г., на която лицензът за извършване на банкова дейност е отнет". Излиза, че
до отнемането на лиценза банката е била не само платежоспособна
но отрицателният й капитал изобщо не е бил толкова отрицателен, колкото го описаха одиторите и управителят на БНБ Иван Искров. Нещо повече, дори към 30 септември, 2014 г. капиталът да е бил отрицателна величина, това състояние е било обратимо. А специалният надзор, чиято цел е прилагане на оздравителни мерки, е направил така, че това състояние да стане необратимо.
Всичко това се потвърждава и от аргументите на съда относно задължението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ при наличие на неплатежоспособност в резултат на капиталова дупка. Понеже БНБ е длъжна да отнеме лиценза веднага, след като такава бъде установена, излиза, че това е станало едва в началото на ноември миналата година. Централната банка съобщи обаче, че докладите на одиторите са й предоставени още на 20 октомври, 2014 г., което означава че
Искров и компания са изпитвали недоверие към тях
Едва 10 дни по-късно решават, че капиталова дупка все пак има и КТБ е станала неплатежоспособна. Ето какво пише в мотивите на съда: "Неплатежоспособността като резултат от отрицателния капитал на банката е удостоверена едва в акта на БНБ за отнемането на лиценза, поради което и началната дата следва да съвпада с издаването на този акт."
Съдът всъщност подчертава, макар и не директно, цялостната си отрицателна оценка за действията на БНБ. За да обоснове 6 ноември, 2014 г. като датата на неплатежоспособността, той подчертава още, че дори в петдневния срок от нейното установяване до отнемането на лиценза това би могло да бъде променено. И че "ако в този срок причините за неплатежоспособността имат временен, краткотраен и преодолим характер, до изтичането на петте работни дни, предвидени в ЗКИ, така установеното състояние би могло да бъде възобратимо". Но решаващите фактори бяха твърдо решени да не допуснат това. КТБ беше душена до последната минута, вместо да бъде лекувана.
