Изслушванията на директора на ЦРУ Джон Бренън в Сенатската комисия по разунаването в повечето случаи са публични. При това става дума за теми като методите за разпит и натиск върху свидетели на разузнавателната агенция, а не за това какво е правила тя по времето на фалита на "Лиймън Брадърс". Впрочем нито от ФБР, нито от ЦРУ е търсена някаква отговорност по този казус, нищо че той се оказа от значение за стабилността на световните финанси. Както правилно отбеляза финансистът Емил Хърсев, за фалитите на банки в САЩ и ЕС няма разследвания. В държавите със стари демокрации и нормално функционираща администрация обикновено бързо се предприемат действия, банката се оздравява с пари от държавата и случаят въобще не се превръща в обществена тема. Единствените изключения от това общо правило са "Лиймън Брадърс" и британската "Нордън Рок". Те бяха отчетени като грешка и повече никога не бяха повторени.
В България обаче всичко е наопаки. Дали поради глупост или зловредни намерения, въпреки всякаква логика, политическите партии и държавата във всичките й аспекти – законодателна, изпълнителна и съдебна власт, отказаха да подкрепят оздравяването на КТБ и я оставиха да се срине в пропастта на фалита. Сега, както си му е редът, се търси виновникът. Политиците обещаха на обществото, че това ще стане по възможно най-прозрачния начин. И какво направиха? След второто заседание на Временната комисия, занимаваща се със случая КТБ, затвориха дебатите за външни лица. Засекретиха ги, с други думи. Така бе на 7 април при изслушването на бившия подуправител на БНБ Цветан Гунев. Така стана и на 21 април при изслушването на председателя на Държавната агенция за национална сигурност Димитър Георгиев и подчинените му.
И пак ще се върнем към съпоставката на заседанията на Сенатската комисия по разузнаване и тази в българския парламент за КТБ. На едното (открито) се разглеждат методи и техники за събиране на информация, а на другото (закрито) депутатите се запознават със законовите правомощия на ДАНС по отношение на банковия сектор. Защо? Защото този въпрос е крайно нелицеприятен за народните представители. Ако заседанията бяха открити, щеше да стане ясно, че депутатите се намират в предучилищна възраст по отношение на познанията си по банков надзор, по политики и практики за действие в ситуация на ликвидни кризи, а също и по отношение на правомощията на ДАНС.
След
заседанието на комисията на 21 април
председателят й Десислава Атанасова даде лаконично изявление: "Беше много полезно заседание. Изясниха се много въпроси, които бяхме задали. Поставени са и други, които за да бъдат доизяснени, очакваме писмени материали. Интересуваме се например защо докладът за ДАНС за дейността му за 2013-а, който е ежегоден и всяка година се внася в Министерския съвет, а той от своя страна трябва да го внася в парламента, не е бил предаден на Народното събрание. А по това време министър-председател бе Орешарски. От ДАНС твърдят, че са внесли доклада в правителството, но той не е стигнал в парламента, защото е бил върнат, или нещо подобно. С други думи, правителството не го е предало на Народното събрание, а в доклада е имало предположения за финансовата стабилност на страната", каза Атанасова.
На въпрос на в. "БАНКЕРЪ" дали в доклада е имало други данни, засягащи Корпоративна банка, освен рутинните доклади за мерките срещу изпиране на пари и срещу финансиране на тероризма, вменени й от двата едноименни закона, Десислава Атанасова отговори по следния начин: "Заедно с екипа на председателя на ДАНС разговаряхме за бъдещи законодателни промени в частта за това, какво законодателно взаимодействие да има между кредитните институции, банковия надзор и ДАНС. Те са подготвили и предложения към временната комисия и когато ги обсъдим и формираме мнение, ще има някаква конкретика по отношение на тези промени в законите."
На следващия въпрос на "БАНКЕРЪ" дали това означава, че ДАНС ще поиска да получи нови правомощия, отговорът на Атанасова бе: "Няма да коментирам."
Всички тези въпроси не ги задаваме случайно, защото по отношение на банките и финансовата стабилност ДАНС има точно определени права и задължения. И те произтичат както от Закона за ДАНС, така и от Закона за мерките срещу изпиране на пари и Закона срещу финансиране на тероризма. Но да караме поред. Първо, за
непристигналия в Народното събрание доклад на ДАНС
за 2013-а. Вярно е, че до същата тази година в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред редовно са постъпвали докладите на ДАНС. Точното им наименование е "Отчет за степента на утвърдените политики и програми на държавната агенция "Национална сигурност". Неразделна част към тези отчети е годишният доклад на дирекцията "Финансово разузнаване" към ДАНС. Защо точно през 2013-а въпросният отчет и доклад не са постъпили в комисията може да кажат нейният тогавашен председател и премиерът. Но това не е болка за умиране, защото същите тези два документ в. "БАНКЕРЪ" намери на интернет страницата на ДАНС. По-важното е какво пише в тях. Отговорът е: нищо съществено. Тези документи са изпълнени с общи фрази, заключения и статистика. И за пример ще цитираме някои от тях.
В отчета например пише, че "нивото на защитеност на обществото и икономиката от финансови измами и изпиране на пари е средно, интензитетът на заплахата е константен, а интензитетът на противодействието е повишен". Дава се също така информация, че по силата на Закона за мерките срещу изпиране на пари са обработени 2233 уведомления за съмнителни операции на обща сума от 2.53 млрд. евро. По тях са образувани 1026 оперативни преписки, от които са изпратени 536 сигнала до правоохранителните органи. Общата сума на съмнителните транзакции в подадените сигнали възлиза на 1.67 млрд. евро. Със заповед на министъра на финансите през 2013-а са спрени общо 18 съмнителни операции на стойност 1.58 млн. евро. В доклада на финансовото разузнаване за 2013-а е отчетено, че през годината са направени 51 тематични проверки, от които четири на банки и 61 планови проверки, от които също четири са били на банки. За същия период са съставени и връчени 121 констативни протокола и 108 акта за административни нарушения. От тях два акта за административно нарушение във връзка със задължението да се индентифицира действителният собственик на клиента, извършващ операцията, са издадени на банки и един акт за неуведомяване на плащане на пари в брой над 30 хил. лв. също е връчен на банка.
Конкретни и персонални данни в тези доклади няма. ДАНС би могла да направи такъв анализ за сделки, извършвани в конкретна кредитна институция – в случая КТБ, но само ако получи заявка от съответните оторизирани за това органи – прокуратура, съд, правителство, че дори и Народно събрание. Самоинициатива в тази област ДАНС не може да проявява. В този смисъл не е прав Румен Гечев, като твърди, че ДАНС не си е вършела работата. Тя не е репресивен орган, за разлика от полицията и прокуратурата. Тя е аналитичен орган и работи по заявка на други властови структури.
В Корпоративна банка ДАНС също е извършвала проверки
по Закона срещу изпирането на пари. Обикновено, както и при другите банки, те стават по сигнали, подадени от самата кредитна институция. В такива случаи, ако анализът на сигнала изисква проверка на място, в банката отиват съвместни екипи на ДАНС и на дирекция "Специален надзор" към управление "Банков надзор" на БНБ. Това е рутинна практика, установена още от създаването на дирекция "Финансово разузнаване" към Министерството на финансите, преди ДАНС да бъде учредена. И при тези проверки се проверява дали платените или получените пари са на лицето, извършило операцията. Има ли то достатъчно доходи за извършването на този превод и всякакви подобни детайли. Не е работа на ДАНС да наблюдава и анализира как и защо растат активите на дадена банка и какви кредитни сделки тя извършва. Това е ангажимент на друг контролен орган – "Банков надзор".
Така че депутатите от временната комисия не могат да очакват да научат някакви чудеса от ДАНС за случващото се в КТБ. Интересно обаче какви допълнителни правомощия ще поиска ДАНС и какви законодателни промени ще изготвят депутатите във връзка с тези искания. Ако смятат да дадат право на агенцията да рови без санкция на съда в кредитните досиета и в сметките на клиентите на банките или да блокира определени операции по собствено усмотрение, народните представители наистина ще превърнат въпросната структура от аналитичен в репресивен орган и ще го доближат до функциите на Държавна сигурност отпреди 25 години. А това едва ли трябва да се допуска в една държава, която претендира, че е демократична.
