"Запазването на банковата стабилност бе основното предизвикателство през втората половина на 2014 година. Капацитетът на изградените в банките ликвидни и капиталови буфери, целенасочено изисквани от БНБ през годините, беше тестван в реална стресова ситуация". Това се посочва в годишния отчет на Българската народна банка за 2014 година, който беше внесен от управителя на Централната банка Иван Искров внесе в Народното събрание. В него на фона на анализ на макроикономическото развитие на България и на световните икономически процеси се прави преглед на дейностите и функциите на банката през годината, както и на предстоящите задачи. Отчетът включва и консолидирания финансов отчет на банката за съответната година, както и статистически приложения.
Съгласно Закона за БНБ Централната банка е превела на Министерството на финансите в полза на държавния бюджет в размер на 48 564 326 лева, който представлява 75% от годишното превишение на приходите над разходите на банката за 2014 година, уточняват от финансова институция.
В отчета си от Централната банка посочват още, че през втората половина на юни банковият сектор е бил изложен на сериозен ликвиден натиск, ескалирал от публикации в средствата за масова информация, интернет и от електронни съобщения, свързани със състоянието на определени банки. Последвалият значителен отлив на депозити от Корпоративна търговска банка АД (КТБ) и дъщерната ѝ банка ТБ „Виктория“ ЕАД доведе до изчерпване на ликвидността им и преустановяване на разплащанията им. По искане на ръководствата на КТБ и на ТБ „Виктория“ двете банки бяха поставени под специален надзор съответно на 20 и на 22 юни 2014 г. В изпълнение на Закона за кредитните институции (ЗКИ) относно действията на БНБ при поставяне на банка под специален надзор бяха назначени квестори, беше спряно изпълнението на задълженията на двете банки за срок от три месеца, бяха отстранени от длъжност всички членове на органите на управление и бяха лишени за същия период от право на глас акционерите, притежаващи повече от 10% от акциите. Три одиторски компании („Делойт Одит“ ООД, „Ърнст и Янг“ ООД и „АФА“ ООД), които през последните години не са одитирали двете банки, бяха избрани да започнат цялостна оценка на активите, за да се прецени действителното им състояние, както и евентуалните капиталови нужди за оздравяването им. Успоредно с назначаването на преглед на активите на КТБ от трите одиторски фирми, в периода 7 юли 2014 г. – 14 октомври 2014 г. на база данните към 30 юни 2014 г. беше извършена надзорна проверка на място в банката.
В края на юни 2014 г. с Европейската комисия беше договорена рамка за държавна помощ за подкрепа на ликвидността на банките в България. Ликвидният натиск върху банковата система беше преодолян, а банковата стабилност беше съхранена. Въпреки сложната обстановка по време на кризата с КТБ макроикономическата и финансовата стабилност бяха съхранени. Докладите на трите одиторски компании бяха приети на 21 октомври 2014 г. На основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ на квесторите на КТБ бе указано в срок до 31 октомври 2014 г. да предприемат необходимите действия съгласно Международните стандарти за финансово отчитане за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите от оценката и анализа на активите на КТБ към 30 септември 2014 г. и да представят в БНБ финансови и надзорни отчети на КТБ съгласно действащата европейска регулаторна рамка. От представените на 4 ноември 2014 г. финансови и надзорни отчети на КТБ към 30 септември 2014 г. УС на БНБ установи отрицателна стойност на собст вения капитал на КТБ, определен според Регламент (ЕС) No 575/2013, в размер на минус 3 745 313 хил. лв., както и че банката не отговаря на капиталовите
изисквания съгласно чл. 92 от Регламент (ЕС) No 575/2013. В резултат на 6 ноември 2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, предл. първо от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ УС на БНБ отне лиценза за извършване на банкова дейност на Корпоративна търговска банка АД поради неплатежоспособност.
Финансовите и надзорните отчети на ТБ „Виктория“ към 30 септември 2014 г. потвърдиха, че банката посреща капиталовите регулаторни изисквания, но няма достатъчно налични ликвидни средства да покрие задълженията си към депозантите. В резултат на пакета от мерки, включващ продажба на кредитни портфейли от банката, беше осигурена ликвидност за пълно изплащане на задълженията на ТБ „Виктория“ по депозитите (както гарантираните, така и негарантираните). От 12 декември 2014 г. ТБ „Виктория“ ЕАД отново започна да извършва всички дейности съгласно лиценза си за банкова дейност.
Банковата система продължи да изпълнява ролята си на финансов посредник в икономиката при допълнително укрепени ликвидни и капиталови буфери. Коефициентът на ликвидни активи на банковата система (съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите) достигна 30.12% в края на декември 2014 г. като резултат от допълнителните изисквания и прилагането от страна на БНБ на макропруденциални мерки. Общата капиталова адекватност на системата бе 21.95% в края на 2014 г., а адекватността на капитала от първи ред –19.97%. Съотношението на нетната (балансова) стойност на кредитите с просрочие над 90 дни към нетните кредити (без тези за кредитни институции) се понижи до 9.39%. В края на 2014 г. одитираната печалба на банковата система бе 711 млн. лв., като спрямо 2013 г. бе отчетено увеличение с 207 млн. лв. Коефициентът на възвръщаемост на активите (ROA) бе 0.85%, а показателят за възвръщаемост на капитала (ROE) – 7.15%.
Платежните системи на страната функционират ефективно и осигуряват непрекъсваемост на потока от плащания. През 2014 г. РИНГС – Системата за брутен сетълмент в реално време с оператор БНБ, е обработила 82.4% от стойността на извършените в страната плащания, което представлява 1 024 489 плащания на обща стойност 633.9 млрд. лв. С 19.7% нарасна броят на плащанията в евро през ТАРГЕТ2-БНБ – националния системен компонент на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент в реално време на експресни преводи в евро (ТАРГЕТ2) с оператор БНБ. Освен че Банката е оператор на две от основните платежни системи, тя осъществява и надзор върху всички платежни системи в страната с цел да ограничи системния риск и да подобри тяхната надеждност и ефективност.
В отчета си от БНБ посочват още, че през миналата година глобалният икономически растеж бе 3.3% (3.3% и през 2013 г.), като по региони продължиха да се наблюдават разнопосочни тенденции. В развитите икономики той се ускоряваше, докато в нововъзникващите и в развиващите се стопанската активност забави темповете си главно поради геополитическото напрежение между Русия и Украйна и по-бавния растеж в по-големи икономики като Китай и Бразилия. В еврозоната икономическият растеж достигна 0.9% (-0.5% през 2013 г.), като по страни висок темп се наблюдаваше в Малта, Словения, Словакия и Литва, докато спад бе отчетен в Кипър, Италия и Финландия. Растежът на реалния БВП на САЩ за годината бе 2.4% (2.3% за 2013 г.).
В края на 2014 г. годишната инфлация в глобален мащаб се понижи до 1.7% (2.6% в края на 2013 г.) под въздействие на продължаващото намаляване на международните цени на голяма част от основните суровини и на горивата. В края на 2014 г. в еврозоната тя възлезе на -0.2% (0.8% в края на 2013 г.), а в САЩ се забави до 0.8% (1.5% в края на предходната година). През юни и септември Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи лих вените проценти при основните си операции по рефинансиране, по кредитното и по депозитното улеснение, като през юни въведе отрицателен лихвен
процент по депозитното си улеснение. В допълнение беше разширен наборът от мерки за предоставяне ликвидност на банките в еврозоната с цел стимулиране на кредитирането. Федералният резерв от своя страна не промени лихвената си политика, но през октомври преустанови програмата си за допълнителни покупки на ДЦК на САЩ и на ипотечни облигации. В резултат от приетите решения на двете централни банки различията в провежданата от тях парична политика се задълбочиха, което бе основен фактор за обезценяване на еврото спрямо долара през втората половина на годината. Общата
тенденция на международните финансови пазари бе към понижаване доход ността на държавните облигации. Доходността по ДЦК на Германия достигна историческо дъно при всички матуритети, като в края на годината книжата с матуритет под 4 години се търгуваха при отрицателна доходност. Спредовете на доходност по ДЦК на „периферните“ държави от еврозоната спрямо ДЦК на Германия следваха през 2014 г. тенденция към понижение, а най-значи телно за периода се понижиха спредовете на доходност на ДЦК на Португалия, Ирландия и Испания.
Постепенното подобряване на външната конюнктура допринесе за засилване на икономическата активност в България. Темпът на растеж на БВП в реално изражение се ускори до 1.7% през 2014 г. (1.1% за 2013 г.) с основен положителен принос на крайното потребление. Влошаването на конюнктурните индикатори през втората половина на годината, породено от фактори като несигурността, свързана с кризата между Русия и Украйна, политическата нестабилност в страната и ликвидната криза в банковия сектор през юни, имаше ограничено влияние върху икономическата активност. Ситуацията на пазара на труда слабо се подобри, като заетите нараснаха с 0.4% (-0.4% през 2013 г.). Средното равнище на безработица се понижи до 11.4% при 13.0% средно за 2013 г. Темпът на растеж на производителността на труда се забави до 1.3% при 1.6% през 2013 г. Растежът на средната компенсация на един нает в номинално изражение общо за икономиката се понижи до 1.5% (8.8% за 2013 г.), а в реално изражение възлезе на 3.2% (8.5% за 2013 г.).
Засилването на вътрешното търсене бе свързано с нарастване на вноса, в резултат на което приносът на нетния износ за икономическия растеж бе отрицателен (-1.1 процентни пункта). Дефицитът по търговското салдо на платежния баланс нарасна, но независимо от това излишъкът по салдото на текущата и капиталовата сметка се увеличи значително в сравнение с предходната година. Финансовата сметка на платежния баланс бе на излишък от 2120.1 млн. евро при дефицит за 2013 г. Под влияние на намаляващите през 2014 г. международни цени на храните, горивата и основни суровини и на понижението при някои регулирани цени годишната инфлация в края на 2014 г. бе -2.0% при -0.9% в края на 2013 г. Поевтиняването на еврото спрямо долара през второто полугодие беше предпоставка за ограничаване на дефлацията при определени групи стоки, например промишлените стоки и храните.
През 2014 г. динамиката на паричните и кредитните агрегати бе повлияна от действието на разнопосочни фактори. Запазващата се висока норма на спестяване на домакинствата продължи да определя нарастването на привлечените средства в банковата система. В средата на юни динами ката на паричните агрегати бе временно повлияна от ликвидния натиск, на който бе подложена банковата система, като част от срочните депозити беше изтеглена от банковата система, което увеличи парите в обращение, а друга част бе преобразувана в овърнайт депозити. Вследствие предприетите мерки доверието на вложителите бързо се възстанови и депозитите започнаха да се връщат в банковата система още през юли. Годишният растеж на вземанията от неправителствения сектор следваше тенденция към
ускоряване през първата половина на годината и леко забавяне през втората половина.
През 2014 г. дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) възлезе на 3072.9 млн. лв. (3.7% от БВП), отбелязвайки увеличение с 1632.0 млн. лв. спрямо предходната година. Влошаването на бюджетната позиция отразя ваше значително по-слабото изпълнение на данъчните приходи спрямо заложените цели в Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2014 г., което не бе компенсирано с ограничаване на бюджетните разходи.
Средствата за финансиране на бюджетния дефицит и падежите на държавен дълг през 2014 г. (възлизащи общо на 6842 млн. лв.) бяха осигурени главно чрез брутно вътрешно финансиране с ДЦК, с реализираната през юни емисия на международните капиталови пазари на 10-годишни еврооблигации и с постъпили през декември средства по мостов банков заем.
БНБ осъществява своите емисионни и касови функции, като осигурява печатането на нови банкноти и сеченето на нови монети; извършва операции по приемане, предаване, изплащане, обработка, проверка за истинност и годност на постъпващите в БНБ български банкноти и монети и чуждестранна валута, замяна на повредени български банкноти и монети, както и унищожаване на негодни български банкноти и монети. В края на 2014 г. броят на банкнотите в обращение бе 396.7 млн. на стойност 11 355 млн. лв. Средната по стойност банкнота в обращение възлезе на 28.63 лв. Разменните монети в обращение бяха 1779.4 млн. бр. на обща стойност 225.5 млн. лв. Средната по стойност разменна монета в обращение бе 0.13 лв. Задържаните през годината неистински български банкноти имаха 0.000723% дял в общия брой на банкнотите, намиращи се в обращение към края на 2014 г., а задържаните неистински български разменни монети бяха с 0.000091% дял от общия брой на монетите в обращение. Във връзка с контролните функции по гарантиране чистотата и сигурността на наличнопаричното обращение през първото полугодие на 2014 г. БНБ извърши 6 пълни и 29 тематични проверки в кредитни институции и доставчици на услуги за спазване изискванията на нормативната уредба за обработка на банкнотите и монетите с оглед повторното им пускане в обращение.
