Държавата срещу КТБ. Сюжетът в поредния епизод от тази драма ще се развие около обжалването на решението на Софийския градски съд (СГС), с което беше открито производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка. Жалби срещу определената дата на неплатежоспособността подадоха и прокуратурата, и БНБ, и самата КТБ в лицето на нейните синдици. Всички те искат Софийският апелативен съд (САС) като въззивна инстанция, пред която е обжалвано решението, да замени датата 6 ноември 2014 г. с 30 септември същата година.
БНБ обяви намерението си да обжалва решението на градския съд веднага след като то бе оповестено. Централната банка излезе със съобщение, в което настоя, че неплатежоспособността на КТБ
е настъпила на 30 септември
Нейното основание са данните от финансовите и надзорните отчети към тази дата, внесени в БНБ от квесторите. От тях станало ясно, че собственият капитал на банката е отрицателна величина и управителният съвет на Централната банка взел решение за отнемане на лиценза й от 6 ноември 2014 година. След внасянето на жалбата в съда беше добавено само, че "решението на БНБ не е от естество да повлияе на обективното финансово състояние на банката, а може единствено да следва настъпването на това състояние и да го констатира".
Прокуратурата пък цитира решение на СГС, според което до отнемането на лиценза й КТБ е била поставена под специален надзор, без да е изпаднала в състояние на неплатежоспособност. Според прокуратурата действителното състояние на банката – настъпването на неплатежоспособността, е било установено по-рано. До края на септември е била налице само опасност от неплатежоспособност и евентуално е имало възможност банката да бъде оздравена. Опасността е преминала в реална неплатежоспособност на 30 септември 2014 г., когато изтича периодът на одитиране. След това имало нужда от време за "действителното установяване на истинското финансово състояние на банката", за да се пристъпи към отнемане на лиценза.
Дали това действително установяване на състоянието има връзка с информацията, че одитните доклади са били върнати от БНБ, за да бъде
преизчислена обезценката
на активите по нова методика, остава да предполагаме. Но към днешна дата никой не оспорва, че в резултат на това преизчисляване капиталовата дупка нарасна петорно и стигна до 4.2 млрд. лева. А БНБ така и не обясни какво е наложило прилагането на въпросната нова методика точно в този момент.
Както можеше да се очаква, мажоритарният собственик "Бромак" и отстранените изпълнителни директори на КТБ също подадоха жалби срещу решението на СГС. Но поискаха то да бъде отменено изцяло, а не само по отношение на датата на неплатежоспособността. Адвокатите им ще настояват докрай съдът по несъстоятелността да упражни т. нар. косвен контрол върху решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, след като прекият контрол им беше отказан от Върховния административен съд.
Във връзка с подаването на въззивните жалби адвокат Менко Менков съобщи шокиращата новина, че депозирани от страна на встъпилите в делото акционери на КТБ "изчезват" от СГС. По този начин се изпарили вече две от жалбите, които градският съд трябва да препрати на апелативния заедно с делото. Менков каза, че става въпрос за порочна практика, която започнала да се превръща в постоянна. Адвокатите са описали всичко в писмо до председателя на състава Иво Дачев с искане да предприеме мерки за прекратяването й. Да се очаква чудо в полза на акционерите и бившите шефове в КТБ пред български съд е обаче невероятно.
Делото ще се движи в САС основно по линията на определяне на нова дата на неплатежоспособност. А това е много повече юридическа схоластика, отколкото стремеж за установяване на реални факти. При положение че Централната банка отказа ликвидна подкрепа на КТБ, а наложените от нея "оздравителни" мерки не бяха придружени от никакви оздравителни действия, всичко опира до целесъобразност с оглед на вероятността да бъдат атакувани сделки, направени след тази дата.
Междувременно бившите изпълнителни директори на КТБ продължиха да оповестяват данни за реалната ситуация около фалита й. От тях за пореден път става ясно, че той беше резултат от "сътрудничество" между БНБ и изпълнителната власт в разрез със здравия разум. В средата на седмицата, когато започва тегленето на пари от КТБ, ръководството й иска ликвидна подкрепа от БНБ в размер на едва 300 млн. лева. Сумата заслужава внимание – тя е далеч по-ниска дори от посочената от бившия шеф на надзора Цветан Гунев помощ, която би била достатъчна за спасяване на банката – 500 млн. лева. На среща с целия управителен съвет на Централната банка изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев иска въпросните 300 млн. лв., посочвайки, че става дума повече за психологически, отколкото за финансов ефект.
Отказват му категорично с мотива, че
няма нормативна възможност
за това според Закона за БНБ, който урежда и правилата на валутния борд. Вече се знае, че имаше възможност за оказване на помощ, и то не с печатане на пари от БНБ, а с краткосрочна държавна помощ, която можеше да бъде възстановена в бюджета в рамките на няколко месеца. Но гуверньорът Иван Искров не се ангажира с подобна стъпка. Такава възможност сякаш изобщо не съществуваше. И сякаш нямаше каквато и да било връзка между БНБ, кабинета и финансовото министерство. Вместо това ръководството на БНБ казва на Русев да предаде на мажоритарния собственик Цветан Василев, че трябва да внесе до няколко дни милиард и половина лева. Ултимативното и абсурдно искане говори еднозначно, че ръководството на Централната банка се е разбрало вече с управляващите КТБ да бъде фалирана.
Единствената реакция от страна на БНБ била техен служител да стои през цялото време в КТБ и да наблюдава на място как се стопява ликвидността на банката и да докладва за ставащото на своите шефове. Изпълнителните директори на КТБ търсили Искров няколко пъти, но неуспешно – секретарката му ги отпращала към заместника му Димитър Костов. В крайна сметка цялата "подкрепа" на БНБ се изчерпа с прессъобщението, че тя следи целия банков сектор и не вижда поводи за тревога. Ситуацията е почти овладяна, когато излиза анонимното съобщение за повдигнато обвинение срещу Цветан Гунев, който е посочен услужливо като човека на Цветан Василев в банковия надзор. По-късно стана ясно, че много фирми са били притискани да изтеглят парите си от КТБ, а опашките пред клоновете й са до голяма степен режисирани.
Следва отстраняването на изпълнителните директори и блокиране на възможностите клиенти да погасяват кредитите си със собствени средства в банката. Оценката на активите пък е направена само за части от кредитния портфейл по методика, спусната от квесторите, каквато не се прилага никъде по света. Това са обстоятелствата, които налагат Софийският апелативен съд сега да преценява искането на БНБ, на прокуратурата и на синдиците за промяна на датата на неплатежоспособността. Щом то е основано на данните от докладите на трите одиторски фирми и на квесторите, тези данни трябва да бъдат предоставени на съда.
За тази цел те трябва
да бъдат поискани
Първоначално одиторските доклади бяха засекретени от БНБ с обяснението, че са банкова тайна. После прокуратурата скри доклада на квесторите, защото пък бил следствена тайна. Тази секретност може да бъде преодоляна от съда, а той е и длъжен да го направи. Без тези доклади разглеждането на делото би било пълен фарс. Друг е въпросът как те ще бъдат оценени като надеждно доказателство.
Към днешна дата няма спор, че т. нар. одиторски доклади не са всъщност одиторски, а консултантски или оценителски. Те са на практика частни документи, чиято доказателствена сила е по-малка от тази на официалните. Официален документ е изготвеният въз основа на тях доклад за КТБ на квесторите, които попадат в категорията длъжностни лица по смисъла на закона. Няма спор също, че по силата на договорите, които трите одиторски фирми са сключили с БНБ, данните от докладите им не може да бъдат ползвани за счетоводни цели. Както и че те не следва да бъдат ползвани като доказателства в съдебни производства.
Но се случва точно обратното. Данните от тези доклади, официализирани с подписите на квесторите, бяха осчетоводени и послужиха за огромната обезценка на активите на КТБ. Дали някога ръководството на Централната банка ще отговаря за това е въпрос на държавност, но у нас такава очевидно няма. Колкото до ползването на докладите от прокуратурата и от съда – това, разбира се, не може да им бъде забранено с клауза в граждански договор. Нещо повече – правораздавателните органи са длъжни да изследват всяко доказателство в рамките на съответното разследване или съдебно дело. И ако докладите, въз основа на които зейна 4-милиардната дупка в капитала на КТБ, не бъдат извадени на масата, сривът на доверието в държавността ще е пълен.
