Волене, патриотино, пак се задава 9 май – День победы!
Ти едва ли ще ме разбереш, но деленето на русофили и русофоби вече не е актуално. Българският политически живот, за добро или лошо, вече е приобщен към НАТО и ЕС. Това не предполага русофобство, но все пак е цивилизационен избор в името на Европа пред Азия.
Волене, изоставаш от новия прочит на деветия ден от май. По ирония на съдбата това е денят на нахлуването на Германия в Холандия, Белгия и Франция, но и Денят на победата, краят на Втората световна война. В крайна сметка най-размирният континент на земята, парчето суша, тънало векове във войни, болести и инквизиции, най-окървавеното местообитание на глобуса го избра за Ден на Европа. Което звучи исторически разумно и отговорно пред бъдещето.
Левски го беше казал: „Който ни освободи, той и ще ни зароби“.
Бих добавил и моето скромно мнение, че в новата българска история двете най-важни събития – Съединението и Независимостта, са си изконно наши. Те са били плод на вътрешно узряване на народа и на моментна политическа адекватност на управляващите.
Двигателят на Съединението, оглавил Българския таен централен революционен комитет – на 10 февруари 1885 г. в Пловдив, Захари Стоянов е прекрасно описан от Симеон Радев. Той пише: „В главата на Захари Стоянов са „омесени хайдушкият национализъм, съзаклятническата романтика, якобинството на френските революционери, утопиите на руската нихилистична мисъл, Ботевата омраза към калугери и чорбаджии… Основната цел е провеждане на „революция морална и с оръжие”.
Руският министър на външните работи по онова време се скъсва да съветва да не се избързва. Нещо повече, предупреждава, че ако това стане, Русия няма да подкрепи този акт. Интересното е, че Берлин и Виена също са неблагоприятно настроени към тази идея. В Лондон и Париж също твърде хладно посрещат желанието на българите. Въпреки това на 6 септември 1885 г. лелеяната българска мечта става факт.
За да се стигне след това и до 5 октомври 1908 г. , Деня на прокламирането на българската независимост. Русия отново е краен противник, нейните идеи за балканска политика са поставени на колене.
Това е положението, Патриотино! Най-светите и светли мигове за българската държава са без Русия.
А знаеш ли, Волене, какво е написал Стефан Стамболов, обвиняван за антируската си политика, заради която княз Фердинанд го освобождава от премиерския пост? Ето: „Колкото и да викате вий, историята вика по-силно, и тя ни казва: Руското правителство не желае една самостоятелна България! Това естествено е, политиката, която се диктува не от народа, а от разни интереси на един автократ, ще бъде всякога стремление да се уголеми силний в ущърб на слабий. От официална гледна точка на руското правителство, ний бяхме длъжни да изплатим освобождението си с независимостта си; ний не искахме да угодим на този императорски план и следствието на това беше, е и ще бъде руското недоверие, руското преследвание, в което руский народ не само не участвува, но още ни изказва симпатиите си. Така ще се продължи работата, догдето даваме възможност на официалната Русия да си служи с нас за своите по-нататъшни планове."
В края на писанието има и нещо, което можем да окачествим като детинско. Обяснение на руския експанзионизъм с климатичните промени: „Земните полюси стават по-студени, Русия все по-вече гледа към юг, към топлината, към изхода на своята флота от Черно море. Преследванието на тези интереси изключва уважението на нашите интереси.“
„Поклон пред руския сплин, пред героизма на този изстрадал народ, поклон пред руската наука, изкуство и спорт, поклон пред славянската солидарност!“
Това е всичко, Волене!
