Въпреки напрежението между коалиционните партньори настоящото парламентарно мнозинство е стабилно. Основният фактор за това е липсата на реална управленска алтернатива и тежко фрагментиране на опозицията. А след първите шест месеца във властта, четирите управляващи формации, вече са оформили механизми, с които да преодоляват създаващите се кризи. Това съдържа регулярният доклад на Института за дясна политика.
В него се казва още, че има привидното спокойствие на повърхността в българската политическа система, но протичат процеси, които ще бъдат от съществено значение през следващите години. Най-значимият от тях е оформянето на либерално-консервативен разлом.
Отчита се също изместването на традиционното противопоставяне на прехода, който се води по-оста комунизъм-антикомунизъм. Сега политическият дебат се развива по оста либерали-консерватори. Това може да премести цели електорални масиви от левия спектър на прехода в десния на постпрехода и обратното – от десния спектър на прехода в левия на постпрехода.
Този процес започна с разпада на десницата на прехода и появата на ГЕРБ. Подобна тенденция вече се наблюдава и в лявото политическо пространство като БСП силно наподобява СДС в периода след оттеглянето на Иван Костов от лидерския пост.
От Института за дясна политика отчитат, че след предсрочните парламентарни избори през 2014 г. у нас се оформи пълноценна постпреходна десница.
В контекста на европейските тенденции, взаимодействието между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт все повече ще доближава консервативното начало, което защитава интересите на националната общност и принципите на капитализма и се уповава на християнските ценности, без това да изключва претенцията им да дадат шанс на монополизираният електорат на ДПС да има политическа алтернатива. Трите формации намериха точка на пресичане и по отношение на геополитическата ориентация на България. Този консервативен и в същото време проевропейски консенсус предопределя сравнително дълъг хоризонт за доминация и управление на десницата и контрастира силно с процесите на фрагментация вляво.
Битката в левия политически спектър
От Института за дясна политика отчитат, че тече фрагментация и пресяване на партиите от левицата. Една част от хората симпатизират на традиционната левица в БСП, втората група се състои от радикални носталгици, които симпатизират на "Атака", а третата група е свързана с новите леви, зелените движения и либералните среди.
Независимо от острите конфликти и опитите за съживяване в БСП, партията след конгреса е останала същата – в духа на вътрешнопартийния популизъм.
В АБВ са отчетени тежките сътресения. Първоначално те са свързани с различните позиции на лидерът ѝ Георги Първанов относно дълга и становищете на депутатите от парламентарната група, които подкрепиха заема. Друг пример, който дават от Инстиута е, че Георги Първанов критикува правителството и иска оставката на няколко министри, докато народните представители от партията не заявяват подкрепа към неговите твърдения.
След местните избори напрежението в АБВ ще ескалира и е вероятно партията окончателно да се отрече от своя създател, предричат от Института.
В доклада се казва, че най-значимото събитие през последните три месеца в ГЕРБ е, че Румяна Бъчварова е станала най-влиятелния член на правителството, след премиера Бойко Борисов.
ДПС е в криза, а лидерът на формацията Лютви Местан продължава курса си на индоктриниране на партията в рамките на либералната идеология. От Института за дясна политика отбелязват, че ако Движението допусне загуби в знакови общини на кметските избори, то може да се заговори за смяна на лидера на партията. При успех обаче Местан ще се утвърди като лидер и ще има дълъг хоризонт на председателския пост.
Реформаторският блок ще се рестартира след местния вот.
След местните избори коалиционният формат няма да издържи и формацията ще трябва да направи избор между практическото си сливане в едно цяло и разпада си на отделни части. По-вероятно е тогава блокът да ускори процеса на консолидация и до президентските избори да прерасне в единен политически субект, дори и цената на това да бъде раздялата с някои от настоящите партии и фигури в него. Подобен процес може да съвпадне и с по-сериозен следизборен ремонт на правителството.
