Гражданите и фирмите, извършили сделки по прихващания в КТБ, могат да бъдат ощетени и дори буквално ограбени, заради текстовете в Закона за банковата несъстоятелност. Именно заради извършените прихващания в момента те нямат взаимоотношения с банката. Поради тази причина няма да бъдат включени в списъка на приетите вземания, който синдиците ще изготвят и на базата, на който след време ще започнат да разпределят между кредиторите на КТБ сумите, натрупани от събирането на кредити и от продажбата на имущество.
След година-две или три обаче, ако сделките по прихващанията бъдат развалени от съда, извършилите ги лица ще станат и длъжници, и кредитори на фалиралата банка. Като длъжници те ще трябва да погасят пълния размер на своите задължения, но като кредитори за тях няма да е останало почти нищо. Защото според чл.100 на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН): "Кредитор, чието вземане е предявено и прието, след извършено разпределение се включва в следващите разпределяния без право на изравняване с вече платеното". Тук в случая с прихващанията бихме допълнили: ако има следващи разпределения. Въпросният член 100 от ЗБН е стар и съществува още от времето на приемането на закона през 2002-ра, но тогава ограничения за прихващанията не съществуваха. След въвеждането им в края на 2014-а чл.100 вече звучи абсолютно разбойнически по отношение на онези лица, чиито прихващания биха могли да бъдат обезсилени в съда.
Логично би било синдиците да бъдат задължени да заделят част от получените от осребряването средства по специална сметка като резерв. И неговата цел да бъде удовлетворяване на компаниите и гражданите, които биха се появили като кредитори на банката след евентуално разваляне на сделките им по прихващанията. Но такъв текст няма. И поради липсата му, след влизането на ограниченията за прихващанията в закона, неговият чл.100 се превръща в ограбващ за част от гражданите и фирмите, извършили подобни сделки. Просто те ще станат жертва на законодателен акт, извършен след като са направили своите сделки.
