"За прасета не може, а за кучета и котки може!". Тази култова фраза на героя Дочо Булгуров от вече позабравения български филм "Селянинът с колелото" добре подхожда за част от събитията, разиграли се в Корпоративна банка в периода, през който тя бе под специален надзор. Припомняме, че тогава тя се управляваше от квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев, които за всяко свое действие искаха разрешение (в писмен вид) от БНБ като институция, която ги е назначила. Оказва се, че през целия този период в ролята на кучетата и котките е била самата Централна банка, а в ролята на прасетата – всички останали кредитори на Корпоративна банка и данъчните власти. Така излиза от някои писма и платежни нареждания между квесторите и БНБ, с които в. "БАНКЕРЪ" разполага.
Вероятно много хора си спомнят сърцераздирателните случаи, когато пари, спестени за лечение (в това число и на деца, болни от церебрална парализа), бяха блокирани в Корпоративна банка след поставянето й под специален надзор на 20 юни 2014-а. Засегнатите от този акт хора молеха БНБ да намери начин да освобождава по няколкостотин лева на месец от блокираните суми, за да може лечението на болните да продължи. Централната банка обаче обяви, че такъв законов механизъм не съществува, и в своите отговори препоръчваше на засегнатите да поискат кредит от друга търговска банка, като го обезпечат с вземането си от КТБ. Дали засегнатите са послушали този законово издържан "човеколюбив" съвет не знаем. Но и заради такива случаи сегашният проект за нов Закон за гарантиране на влоговете трябва да бъде час по-скоро приет. Причината е, че точно в него има текст, който задължава Фонда за гарантиране на влоговете да започне да плаща на депозантите до седем дни след като вземанията им в дадена банка са станали неналични, без значение дали причината за това е поставяне под специален надзор, или обявяване в несъстоятелност. Толкова по въпроса за човеколюбието на българските законодатели.
Пак заради законови положения БНБ е пратила и данъчните власти – с други думи, държавната хазна, при прасетата. Това става ясно от кореспонденцията, разменена през юли – август 2014-а между квесторите, Централната банка и Националната агенция по приходите. На 30 юли квесторите на КТБ писмено питат БНБ дали могат да платят на НАП служебно събраните данъци от доходите по лихви на физически лица. Сумата е около 1.04 млн. лева. И на 8 август БНБ отговаря: "Банката е поставена под специален надзор за срок от три месеца и е спряно изпълнението на задълженията й. При това положение следва да се приеме, че тази забрана се отнася и до действията на банката по удържане и внасяне на данъка върху доходите".
На 26 август обаче квесторите получават от НАП покана за доброволно изпълнение на ред данъчно осигурителни задължения. В това число и тези за плащане на данъците върху лихвите по депозитите за граждани. Но квесторите отговарят на приходната администрация, че не могат да платят, като се позовават на инструкциите на БНБ. Така че гражданите, имали депозити в КТБ преди изплащането на гарантираните влогове в банката, могат да изпаднат в ситуацията на нередовни данъкоплатци, защото парите може и да са им събрани служебно, но не са влезли по сметките на НАП. Те едва ли са платени от банките, през които гарантираните влогове бяха платени, защото въпросните кредитни институции не са получавали информация каква част от платената сума е главница по депозита и каква е лихва, за да могат служебно да начислят данък върху нея. Но дори и да бяха получили подобни данни за гарантираните влогове, въпросът с негарантираните остава висящ.
Впрочем до момента данъчните не са почукали на вратата на някого от вложителите на КТБ, за да си поискат неполучения данък върху лихвите по депозитите му. Това ни навежда на мисълта че НАП е извършила прихващане на дължимата сума срещу данъчните вноски от КТБ по данък печалба, която тя авансово е плащала до затварянето си въз основа на положителния си финансов резултат за 2013-а. С тези данъчни вноски се изравняват годишните плащания по данък печалба за текущата година. Само че за каква печалба за 2014-а става дума при КТБ, след като заради установените от трите одиторски компании допълнителни провизии тя излезе на загуба от близо 4 млрд. лева? И бе установено, че капиталът на КТБ е отрицателен, заради което БНБ й отне лиценза, а през април 2015-а Софийският градски съд я обяви в несъстоятелност? Ще излезе, че тези авансово платени вноски не са дължими. И точно по тази причина НАП е прихванала срещу тях дължимите, събрани, но непреведени заради забраната от БНБ плащания за данъците върху лихвите, начислени по депозити на граждани в КТБ.
Тук е моментът да запитаме: ако всичко това е станало, не прережда ли грубо НАП останалите кредитори на КТБ, които са по-напред от нея в правото си да получат своите вземания от банката? Нали законът е един за всички?
Що се отнася до БНБ, тя въобще не е затормозена от казуси, засягащи вземанията на фирмите, гражданите, Фонда за гарантиране на влоговете, НАП и други държавни структури, като общините например. Тя е най-привилегированият кредитор, защото се оказва, че забраните за плащания от затворена банка не се отнасят, когато става дума за нейния интерес. През целия период, през който КТБ е била под специален надзор, тя чинно е превеждала по сметките на БНБ дължимите такси, свързани с участието й в платежните системи ТАРГЕТ 2 и РИНГС. Става дума за суми от 1000 до няколко десетки хиляди лева. Но все пак "За прасета не може, а за кучета и котки може". От БНБ твърдят, че тези плащания влизат в т. нар. разходи за издръжка на КТБ, където се включват и плащанията за наеми и заплати, които никога не са били забранявани. Дори това да е така по закон, редно ли е хазната, където са парите на данъкоплатците, за които Бойко Борисов така много милее, да е ощетена за сметка на БНБ? Така ли законотворците пазят обществения интерес?
