Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху успя да спаси поста си буквално в последния момент. Точно 90 минути преди изтичане на крайния срок за формиране на кабинет, в сряда вечерта (6май), той успя да спазари коалиция, с която за четвърти път ще управлява страната си. Властта му обаче ще виси на косъм.
Новото правителство се очертава като едно от най-крехките в историята на Израел, разполагащо в 120-членния Кнесет с подкрепата на парламентарно мнозинство от точно 61 депутати. При положение че между представителите на това мнозинство има дълбоки разногласия по редица външно- и вътрешнополитически въпроси – от иранската ядрена програма, през отношенията с палестинската автономия до данъчната политика, на Нетаняху със сигурност няма да му е лесно да съхрани целостта на коалицията.
На изборите на 17 март ръководената от 65-годишния политик дясна консервативна партия "Ликуд" си осигури 30 места в Кнесета, което според израелските стандарти е един добър резултат. Затова изглеждаше, че той няма да има проблеми с осигуряването на достатъчно подкрепа за сформирането на кабинет. Но срокът за това, отпуснат от президента Реувен Ривлин, наближаваше, а преговорите между потенциалните партньори вървяха трудно. Най-тежкият удар за Нетаняху дойде, когато почти в последния момент дългогодишният му съюзник, досегашният външен министър Авигдор Либерман, оповести, че се оттегля от поста си, а партията му – националистическата "Наш дом Израел", минава в опозиция. Либерман го обвини в недостатъчна твърдост по отношение на палестинската групировка "Хамас", която контролира ивицата Газа и разкритикува отказа му от строителството на нови жилища в селищата с израелски заселници и в Източен Ерусалим.
Това постави Нетаняху, който вече си беше осигурил подкрепата на две ултраортодоксални формации и едни отцепници от "Ликуд", в затруднено положение. В крайна сметка той се обърна за подкрепа към десните ционисти от партията "Еврейски дом". Лидерът им Нафтали Бенет, който се противопоставя на всякакви отстъпки пред палестинците, поиска за себе си външното министерство. Начело на правосъдното министерство ще бъде поставена сътрудничката му Айелет Шакед, която миналата година предизвика скандал, като призова и семействата на арабските терористи да бъдат третирани като терористи.
Националистическата ориентация на новото управляващо мнозинство най-вероятно ще принуди министър- председателя да продължи твърдо да се противопоставя на преговорите между Съединените щати и Иран за ядрената програма на Техеран и на желанието на Белия дом да създаде независима палестинска държава. Това на свой ред ще означава, че напрежението между Бенямин Нетаняху и Барак Обама, което доведе до безпрецедентно охлаждане на отношенията между Израел и САЩ, не само че няма да намалее, но е възможно и да се засили.
Бившият американски президент Джими Картър, с чието посредничество през 1979-а бе подписан Кемпдейвидският мирен договор между Израел и Египет, също изрази песимизъм за намеренията на Бенямин Нетаняху. Неуморимият 90-годишен американски експрезидент, който преди дни приключи поредната си посредническа мисия в Израел и Западния бряг, съобщи, че не се е и опитал да разговаря с него, тъй като е знаел, че искането му ще бъде отклонено.
Привържениците на израелския премиер твърдят, че той все пак е склонен да подкрепи възобновяването на мирните преговори с палестинците. Само че при правителство с участието на партията "Еврейски дом", чийто лидер и сегашен външен министър заяви по повод окупираните от Израел територии, че "не може да окупираш собствената си земя", е трудно да си представим как ще стане това.
