Александър Маринов
Решението на Светия синод Симеон Сакскобургготски да бъде споменаван в църковните служения като "цар на българите" породи интерес преди всичко заради реакциите, които предизвика. Реакции, които издават страх, несигурност и други "смесени" чувства. Темата се подгрява допълнително от съвпадението (?) между това събитие и оповестеното преди около два месеца обръщение на група публични личности, в което Сакскобургготски е сравнен с "мерцедес, паркиран във Врана" и се призовава той да се върне в политиката, "за да работи за България". Но има и други, по-принципни въпроси, свързани с близкото минало и настоящето.
Например – като привидяната от президента Росен Плевнелиев опасност след решението на Синода българите християни да се разделят на републиканци и монархисти. Като се има предвид реалното влияние на монархическата идея у нас (особено след участието на Сакскобургготски в управлението и сагата с неговите прословути имоти), е трудно да се установят някакви реални факти за нови наченки на този отмрял спор. Любопитно е обаче защо
президентът подскочи като ужилен
по този повод, а подминава и дори съзнателно разпалва други, реални и опасни разделения в българското общество. Което намирисва на двоен аршин – лоша атестация за държавния глава, призван да бъде обединител на нацията.
Вероятно пресилената реакция на Плевнелиев е в някаква степен провокирана от пуснатата в обращение политическа клюка, че има вариант Симеон Сакскобургготски да бъде издигнат за кандидат в предстоящите догодина президентски избори. Дали е безвкусна шега, "партенка" за отвличане на вниманието, или изтекла информация за реален план (колкото и невероятно да звучи), засега е трудно да се прецени. Но съвпадението с публичния призив за връщане на бившия премиер в политиката и демарша на Светия синод е прекалено, за да бъде случайно. Следователно, мислят си мнозина, няма дим без огън. И започва съчиняването на
сценарии, кой от кой по-фантастични
но издаващи кой от какво наистина се страхува.
Очертават се две основни конспиративни линии – външна и вътрешна. Външната привижда изваждането на Сакскобургготски от нафталина като коварна политическа игра на руската "империя на злото". Затова някои известни с богатото си въображение наблюдатели разобличиха руската църковна делегация като приносител на указанието на Путин, а по-лековерните или жадуващи за спасителни сензации медии дори "изпратиха" новия герой от молитвите на Парада на победата в Москва. Историйката се оказа нефелна и бързо се спихна, но бе подета другата конспиративна версия – вътрешната. Сакскобургготски бил скритото оръжие на българската олигархия, притисната до стената, след като загубила банката си и, общо взето, натикана в ъгъла от храброто реформаторско войнство. И тук обаче ефектният анонс не бе последван от някакви по-конкретни аргументи и дори от подгряващи интереса хипотези. Изглежда, сме свидетели на трудно отшумяващ посттравматичен стрес – някои политици и техните съветници не могат да забравят съкрушителния успех на царския "блицкриг" през пролетта на 2001 г., който не успяха или не пожелаха да предвидят.
Ако в цялата тази работа има зрънце рационален смисъл, той по-скоро е в опита да се окаже
превантивен натиск върху Бойко Борисов
Ясно е, че единственият реален начин Сакскобургготски да играе значима роля в президентската надпревара е да бъде издигнат от ГЕРБ (или подкрепен, без партията на Борисов да издигне свой кандидат) – твърде фриволно (поне засега) допускане. Това обаче не означава, че премиерът не обмисля много сериозно каква позиция да заеме партията му и той лично.
От една страна, Борисов си дава сметка, че министърпредседателският пост дава най-голямата власт в България и никак не му се иска да се раздели с него, особено като имаме предвид склонността му да надценява постиженията си в тази роля. При тази хипотеза той трябва първо да реши какви политически цели ще преследва (отново "цялата власт" и някакъв вид стратегическо договаряне), а след това – да търси подходящ кандидат, за което няма нито много време, нито особено голям избор. Решението вероятно вече се е оформило, но ще бъде оповестено след местните избори и предвид съдбата на управляващата коалиция. В този сценарий би могла да бъде отделена някаква (не задължително наистина главна) роля на Симеон Сакскобургготски, което изглежда изнервя някои кръгове.
Но, от друга гледна точка, Борисов вече е наясно, че изпълнителната власт изхабява бързо, а перспективите не са безоблачни – независимо от временната и привидна стабилизация. Не е изключено по тази логика да реши да си намери
спокоен петгодишен пристан
и оттам "да дърпа конците". Има индикации, че в близкото му обкръжение се намират хора, които по една или друга причина внимателно насочват мислите (или по-точно инстинктите) му в тази посока. Но подобен вариант не влиза в плановете на някои основни играчи (в момента както съюзници, така и противници).
Предвид хипотетичния характер на тези разсъждения днес е трудно да се прецени дали раздвижването около Сакскобургготски е част от някакъв действителен, практически политически замисъл, или просто е инструмент за излъчване на определени политически знаци. Без да изпадаме в политическа параноя обаче, е малко вероятно да става дума за "чиста случайност". Което отново повдига въпроса за недоизказаните неща в българския обществен живот.
Ако изваждането на царската карта е намек за вероятността на показ да бъде изложено нещо забравено или смятано за скрито, то получаваме още едно доказателство колко важно е да бъдат разкрити зависимостите, които са
истинските пружини на българската политика
А такива зависимости със сигурност са създадени и през периода 2001-2007-а и след това. Една от причините те да запазват впримчващата си сила са нежеланието и неспособността да бъде дадена обективна и професионална оценка на всяко управление и на най-важните решения, вземани през неговия мандат. Особено като се има предвид тенденцията българските партии и политици често да сменят както съюзниците, така и противниците си. В случая със Сакскобургготски е ясно, че в почти всички основни политически партии има лица и кръгове, които са имали добър "бизнес" с него и не биха имали нещо против да повторят. Затова да не бързаме да отписваме "фантастичните" сценарии.
