Шокираща справка за несъбрани вземания на съдебната власт постави в нова светлина проблема с недостига на средства за издръжката й. Документът беше огласен на заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС) миналата седмица като справка, предоставена от НАП по негово искане. В нея са описани несъбрани вземания за 746.6 млн. лв., натрупани от неплатени такси, разноски и глоби. С тези средства съдебната система може да се издържа цели две години, а ако те бяха събирани навреме, катастрофичните вопли и шумни разправии на тема съдебен бюджет в последните години нямаше да ги има.
Справката на НАП е шокираща не само заради огромната сума, а и заради констатациите на НАП за нейната несъбираемост. Нещо повече – оказва се, че най-голямото натрупване на несъбрани вземания (общо 538.3 млн. лв.) се е образувало за около пет години – в периода от началото на 2010 г. до март 2015 година. Това означава, че последните два състава на ВСС, които превърнаха недоволството от орязаната бюджетна субсидия за съдебната власт в постоянна тема за публични престрелки с другите власти, са проспали проблема. Или пък са били наясно с него, но не са предприели мерки за решаването му. И с оглед изказаното от негови членове при разглеждането на справката мнение, че сумата е дори далеч по-голяма – около 1 млрд. лв., по-вероятно е второто.
Справката на НАП е дългосрочна и от нея става ясно, че натрупването на вземания, които никой не си е правил труда да събира, започва поне в началото на новото хилядолетие. До 2004 г. вземанията на съдебната власт са били 45.6 млн. лв., които вече не подлежат на принудително изпълнение, тъй като е изтекла абсолютната десетгодишна погасителна давност. Досега длъжниците не са поискали погасяването им на това основание, но е повече от сигурно, че ще го направят, ако им напомнят за тях. Доброволно плащане на дълг, който не подлежи на принудително събиране, е практически в сферата на фантазиите.
В периода от 2005 г. до 2009 г. несъбраните вземания на съдебната власт набъбват с 162.7 млн. лв., като междувременно върху главниците се начисляват и съответните лихви. Но вместо да бъдат предприети спешни мерки за събиране на дължимото, в следващите пет години то нараства с повече от половин милиард лева. И най-скандалното е, че както ВСС, така и НАП, изглежда, са отписали тези вземания. Ето каква е оценката на приходната агенция за тяхната събираемост.
За 312.7 млн. лв. от НАП е казано, че не е възможно или не е целесъобразно да бъдат събрани. Длъжниците по тези суми са търговци с прекратена регистрация, в несъстоятелност или лица с несъбираем дълг. Огромната част от тези пари – 234.7 млн. лв., дължал един човек по един изпълнителен титул. Как е формиран такъв дълг във връзка със съдебно производство не е ясно, от НАП не посочват подробности. За други 99.3 млн. лв. от вземанията на системата имало много малка вероятност да постъпят в бюджета, понеже били трудносъбираеми или разходите по събирането им щели да надхвърлят техния размер – длъжниците по тях дължали малки суми или били с прекратена дейност. Пропускайки правилото, че разходите по събирането се събират също от длъжника, от НАП всъщност казват, че не разчитат на платежоспособни длъжници.
От 334.6 млн. лв., които би трябвало все пак да са възможни за събиране, пък остават едва около 70 млн. лева. Само тази сума е оценена като реално събираема, но някои от включените в нея задължения били частично събираеми. Това е така, защото много от 70-те хиляди длъжници физически и юридически лица имали и данъчни, и осигурителни задължения, чието погасяване има предимство в реда на кредиторите. За други повече от 300 хил. лица, дължащи 257 млн. лв., НАП не можела да направи категоричен извод, защото те не дължат данъци и осигуровки, но пък към тях претенции имат други взискатели.
Цялата тази картинка, подписана от шефа на НАП Бойко Атанасов, завършва със знаменателни думи: "Използвам случая да Ви уведомя, че НАП полага усилия за събирането на вземанията на ВСС, като в периода от 01.01.2010 г. до 10.03.2015 г. на ВСС са преведени суми в общ размер на 47.8 млн. лв., или средно годишно по 9.31 млн. лв. за последните пет години." Да се чудиш, да се смееш ли, или да плачеш. И докато се чудиш, у теб изникват въпросите.
Първо тези към НАП. От справката не става ясно например предприела ли е агенцията изпълнителни действия по всички изпълнителни листове, издадени в полза на орган на съдебната власт. И ако ги е предприела, навременни и ефективни ли са те, че да се оценяват с тези задължения с разтегливи, неустановени със закон и чисто работни термини като "трудносъбираеми", частично събираеми" и с "минимални шансове за събиране". Ако пък някои от тези задължения все пак биват събирани, къде отива спорът за това, дали те представляват публични, или частни задължения. До ден днешен финансовото министерство и приходната агенция настояват, че те са частни и не е работа на НАП да ги събира. А ВСС твърди точно обратното. И на срещата му с министър Владислав Горанов всеки потвърди позицията си.
Но пък Горанов обеща да има разговор с НАП за събирането поне на натрупаните само за миналата година вземания на съдебната власт в размер на около 35 млн. лева. За тях значи може – по изключение, а другите са предварително отписани. И финансовият министър потвърди този абсурден подход с обяснението, че ръководеното от него ведомство насочвало усилията си към събирането на преките данъци и ДДС, които били структуроопределящи, понеже възлизали на 12 млрд. лева. И други, като например МВР, имали възражения за начина на събиране на глобите, налагани от КАТ, но очевидно и те не са приоритетни.
От финансовото ведомство и НАП трябва да кажат всъщност друго – вярно ли е, че тези задължения са обявени за частни по един изключително порочен модел, прилаган в приходната агенция и до днес – чрез заобикалянето на законови норми с вътрешнослужебни указания и разяснения, спускани от шефовете до отделните дирекции и звена. В съдебните среди се говори, че обявяването на задълженията към съдебната власт за частни е започнало с едно старо указание на бившия изпълнителен директор на несъществуващата вече Агенция за държавни вземания (АДВ) Венцислава Петкова. И че съдебните управници са приели това безропотно с оглед наличието на споразумение за взаимодействие между ВСС и АДВ. Съгласно това указание разноските по наказателните дела не са публични, а частни държавни вземания. И това указание, изглежда, продължава да се спазва дори след влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в чиито чл. 162, ал. 2 държавните такси (и глобите) изрично са обявени за публични държавни вземания,
Повечето въпроси са обаче към ВСС. Недостигът на средства явно кара членовете му да се размърдат в последните месеци, но с огромно закъснение и с обичайната инертност, щом не става въпрос за пряка изгода от уреждането на някой наш човек за определен пост. Освен че ВСС реши тепърва да пита НАП защо не може да събере вземанията му, чуха се предложения за неща, които е трябвало отдавна да бъдат направени. Едното е за промяна в ДОПК, с изрично посочване на дължимите към съдебната власт по досъдебни и съдебни производства суми като публични държавни вземания. В случая може да става въпрос единствено за съдебните разноски, тъй само те не са посочени изрично за такива.
Другото предложение е също за законова промяна, която да премахне абсурдната пречка пред държавните съдебни изпълнители за събиране на тези вземания. Съгласно чл.264, ал.2 от Закона за съдебната власт държавата може да им възлага събирането на публични вземания, но само "в случаите, определени със закон". Изискването за наличието му беше добавено в последния момент, което едва ли е случайно, защото такъв не беше приет. Точно тези въпроси трябваше да бъдат повдигнати от ВСС преди години. Но за тях съдебните управници се сетиха едва след отказа на Горанов да отпусне извънредно 25 млн. лв. за увеличение на заплатите, предизвикал заканата им да питат на всяко свое заседание защо финансовият министър прилага закона "по целесъобразност". Нещо, което преди време направи впрочем и ВСС, прибирайки освободените от съда, но непотърсени от вносителите парични гаранции по наказателни дела. Вместо да ги вкара в държавния бюджет, съветът ги прибра в съдебния.
ВСС трябва да отговори и защо съдилищата не изпълняват законовите си задължения да изпращат служебно на длъжниците покани за доброволно изпълнение и да издават изпълнителни листове, както изисква ДОПК. Практикуващи юристи смятат, че огромен брой длъжници изобщо не подозират, че дължат на съда някакви такси и разноски или пък забравят за тях в свой интерес. В някои случаи пък плащали по сметката на конкретния съд, но той не си правел труда да уведоми публичния изпълнител. Подобно "нехайство" с право предизвиква гнева на публичните изпълнители, които питат защо да прилагат неясни законови норми, щом съдът не прилага ясните. При това публичните изпълнители в НАП са заринати с хиляди изпълнителни дела, които трябва сами да изписват, но не успяват дори да ги отворят.
ЧСИ на ход
Към днешна дата още няма яснота ще бъдат ли ангажирани частни съдебни изпълнители за събиране на вземанията на съдебната власт. В разгара на дебата между ВСС и финансовото министерство Камарата на ЧСИ предложи да подаде ръка, като събере "безвъзмездно" сумата за миналата година. Съгласно Закона за ЧСИ събирането на публични вземания може да бъде възлагано и на частни изпълнители, но това едва ли ще стане безвъзмездно. Офертата на частните изпълнители вероятно предвижда те да не събират от съдебната власт авансовите такси, но да начислят пропорционалните спрямо длъжниците. Ако тези вземания бъдат признати за публични, те трябва да бъдат събирани по реда на ДОПК и върху тях такси изобщо не трябва да бъдат начислявани. Ако пък се събират по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), авансовите такси при събиране на публични вземания се дължат и не е ясно на какво основание ВСС ще бъде освободен от тях. Вероятно заради това съветът мълчи след изразената в началото готовност за постигане на споразумение с Камарата на ЧСИ. Не е изключено съдебните кадровици да се опасяват и от евентуален негативен имиджов ефект върху съдебната власт, в случай че тя предостави събирането на вземанията си на частните изпълнители.
