Ръководството на Европейската централна банка обмисля да делегира повече права на надзорния си орган. Целта е да не се допуска паричните стратези на емисионната институция да затънат в незначителни детайли по контрола на банковия сектор на еврзоната, твърдят добре информирани източници. Откакто на 4 ноември 2014-а ЕЦБ пое надзора на най-големите кредитори на общността в рамките на Единния надзорен механизъм (EНМ), централните банкери стигнаха до извода, че изискването всяко решение да бъде разгледано от 25-членния управителен съвет е несъстоятелно.
От ЕНМ се очаква да взема по около 6 хил. решения годишно за 120 банки от 19-те държави от еврозоната по различни въпроси. В тях влизат и банковите планове за увеличение и преструктуриране на капитала, както и одобрението на банковия мениджмънт. И всяко от тях трябва да мине през управителния съвет на ЕЦБ.
Една от обсъжданите възможности е създаването на планове за действие при възникването на различни видове форсмажорни ситуации, споделят две от добре информираните лица. Очаква се официалните представители на ЕЦБ да направят корекции след планирания преглед на процедурите, който трябва да приключи до края на 2015-а.
Европейските централни банкери бяха натоварени с надзора над кредитните институции в еврозоната от лидерите на Европейския съюз през 2012-а. Това е първият стълб на банковия съюз, чиято цел е да предотврати бъдещи финансови кризи. Французойката Даниел Нуи – председател на надзорния съвет на Единния надзорен механизъм от 1 януари 2014-а, пък се зае сърцато да изпълни мандата си. Тя подложи на стриктна проверка балансите на кредитните институции през миналата година и настоя за по-високи равнища на банковия капитал. Въпреки ентусиазма обаче правомощията на надзорника на практика са ограничени от регламента за дейността му, написан от ЕС за набързо създадената структура. Този документ трябва да е в хармония с чл.129 от Лисабонския пакт, според който единствените органи на ЕЦБ, имащи право да вземат решения, са управителният съвет и изпълнителният борд.
Специалистите се съмняват, че европейските централни банкери ще искат да променят базовия пакт на ЕС или да направят поправки на документа, регулиращ дейността на ЕНМ. Вместо това юристите проучват възможностите да приспособят правилата така, че те да отговарят на съществуващите закони. Ръководителите на ЕНМ пък внимават да не допускат конфликти с монетарната политика на ЕЦБ – един твърде крехък баланс, по оценка на експерти. "Времето ще покаже дали тази структура (ЕНМ) наистина помага да се избегне конфликтът на интереси между паричната политика и банковия надзор и дали няма да е по-добре да се създаде независим банков надзорник", коментира на 4 май Андреас Домбрет – член на борда на ЕНМ и на Бундесбанк. Домбрет допълни, че не е изключено да възникне ситуация, при която Управителният съвет на ЕЦБ да бъде принуден по чисто монетарни съображения да отмени решения на ръководството на ЕНМ, предложени от гледна точка на контрола. Елке Кьониг – бивш директор на германския финансов надзорник BaFin, която в момента е председател на новия Единен механизъм за преструктуриране (система за реформиране на нежизнеспособни финансови институции) пък подкрепя идеята да се делегират повече правомощия на по-ниските управленски нива в ЕНМ.
Много европейки централни банкери на ръководни позиции се дразнят от дреболиите, които разглежда надзорният съвет, съставен от шефовете на надзорните структури на 19-те страни членки на еврозоната плюс шестимата представители на ЕЦБ, които спокойно биха могли да се поемат от т. нар. Съвместни надзорни екипи. На тях е поверен оперативният надзор над значимите за пазара на ЕС банки. Всеки един от тези екипи се ръководи от координатор, който е служител на ЕЦБ, и включват по няколко служителя от националните надзори на участващите държави членки.
Междувременно – преди близо два месеца, на 12 март, в Европейския съд бе внесен и първият иск срещу новата надзорна роля на ЕЦБ. Той е на германската "Ландескредитбанк Баден-Вюртемберг", която атакува по правен път решението да бъде поставена под прекия надзор на ЕЦБ, защото по този начин се увеличават значително разходите й за издръжка на допълнителна бюрокрация. А оттам се намаляват възможностите на банката да подкрепя местните домакинства и дребния бизнес. Кредитната институция посочва в иска си, че бизнес моделът й е прост и ясен, а ЕЦБ е натоварена да регулира групи с по-сложна структура.
