Гърция за пореден път опроверга всички, които очакваха вестта, че е неплатежоспособна, след като изплати на МВФ по лихви 200 млн. евро. Прескачайки тази бариера, южната ни съседка се насочи към следващата, която обаче е значително по-висока. Във вторник, на 12 май, МВФ ще очаква отново от Атина да му преведе следващото дължимо плащане по главници от 750 млн. евро. Според оценките на някои експерти гърците разполагат със средства да покрият задълженията си до средата на май. Други посочват по-дълъг период – до края на месеца и дори след него. Едно обаче е ясно – парите бързо намаляват, а нови постъпления все по-трудно ще се намират. Затова погледите са обърнати към срещата на Еврогрупата в Брюксел на 11 май. На нея ще стане ясно дали прекалено дълго проточилите се преговори между Гърция и нейните кредитори ще получат стимул за развитие.
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и гръцкият премиер Алексис Ципрас проведоха телефонен разговор, който ще увеличи шансовете за напредък. Юнкер и Ципрас обсъдиха необходимостта от реформа в гръцката пенсионна система – една от "червените линии", от които правителството в Атина не искаше да отстъпва. В разговора е бил засегнат и въпросът за промени в пазара на труда – друга тема, по която Атина е чувствителна.
Съобщението за разговора между Юнкер и Ципрас бе последвано и от съвместно изявление на ЕК, ЕЦБ и МВФ. В него трите институции посочиха, че споделят общата цел да помогнат за финансовата стабилност и растежа на Гърция и ще направят всичко възможно за постигане на конкретен прогрес на срещата на 11 май.
Представителите на гръцкото правителство междувременно извадиха нов аргумент, за да обяснят липсата на напредък в преговорите – разминаванията между самите международни кредитори. МВФ е безкомпромисен по въпроса за промените в трудовото законодателство и пенсионната реформа, докато ЕК настоява преди всичко да бъдат постигнати поставените фискални цели, сподели пред "Блумбърг" представител на Атина, пожелал анонимност.
Иначе казано, преговарящите с Гърция поставяли пред страната прекалено много "червени линии", което на практика блокирало постигането на споразумение.
Като потвърждение на думите на гръцките представители дойде информацията от "Файненшъл таймс", че МВФ е поискал европейците да отпишат значителни суми от дълга на Гърция, като е заплашил, че ще оттегли финансовата си помощ за страната, ако това не стане. Предупреждението било отправено от директора на фонда за Европа Пол Томсен на състоялата се миналия месец в Рига среща на финансовите министри от еврозоната. Вестникът цитира двама участници в срещата, според които Томсен изтъкнал, че Гърция се движи към бюджетен дефицит от 1.5 на сто тази година при планиран бюджетен излишък от 3 на сто. Това би довело до ново увеличаване на нивата на дълга на Гърция и би принудило Атина да вземе нови драстични мерки за икономии, освен ако кредиторите от еврозоната не се съгласят да отпишат част от дълга, така че да бъде вкаран в устойчива орбита. При това Томсен бил заплашил, че предвид липсата на подобрение в икономическата ситуация МВФ може да се откаже да изплати своята половина от транша от 7.2 млрд. евро, за чието осигуряване преговаря Гърция, за да избегне фалит.
Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле обаче отрече МВФ да е настоявал за подобно облекчение.
"МВФ, разбира се, не направи подобен коментар", посочи Шойбле. Той отбелязва, че Пол Томсен е наясно, че гръцките финанси се влошават поради паузата в провежданите реформи. "На срещата на Еврогрупата в Рига Томсен от МВФ заяви само, че "нещата са станали по-трудни", сподели немският финансов министър.
Същевременно германският финансов министър отбеляза, че паричната ликвидност на Гърция изглежда все по-недостатъчна и не изключи нито един от възможните бъдещи сценарии за развитие на кризата. Шойбле изрази и скептицизъм по отношение на постигането на споразумение с Гърция на предстоящата среща на Еврогрупата на 11 май в Брюксел.
Скептицизъм за шансовете за пробив на 11 май изрази и председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум. След среща с френския финансов министър, Мишел Сапен, Диселблум обяви, че все още има много неразрешени въпроси между Гърция и кредиторите й и постигане на споразумение в понеделник няма да е възможно. Мнението му беше подкрепено и от френския финансов министър.
Председателят на Еврогрупата все пак отбеляза, че от предишната среща на Еврогрупата в Рига, където рязко скастри гръцкия финансов министър Варуфакис и го обвини в шикалкавене, е постигнат известен прогрес и надеждите за постигане на споразумение са се увеличили.
Събитията от последните седмици показват, че Атина разбира, че времето, с което разполага, изтича. За това говорят исканията на кредиторите за реформи, отдръпването на твърдолинейния Варуфакис от предната линия на преговорите, готовността за обсъждане на най-чувствителните теми, както и обявеното съгласие да се продължи приватизацията на ключови икономически обекти.
За тази отстъпчивост на Атина роля изигра и искането на ръководителите на четирите най-големи банки в Гърция. Те поискаха правителството спешно да сключи споразумение с кредиторите. Пред вестник "Катимерини" директорите на Националната банка на Гърция, "Алфа банк", "Пиреос банк" и "Юробанк" изтъкнаха, че за Атина ще бъде фатално, ако не успее да се възползва от позитивната икономическа среда, създадена от смекчаването на паричната политика на ЕЦБ и спада в цените на петрола.
Както изглежда, безкрайното протакане на преговорите вече е омръзнало на всички.
