Повечето български болници "са на тръни" от неясното бъдеще, което им е отредено от промените в Закона за лечебните заведения и от задаващата се на хоризонта Национална здравна карта. Здравният министър д-р Петър Москов предупреди, че ако депутатите приемат въпросните нормативи, броят на лечебниците ще бъде редуциран с около петдесет. Някои от тях ще влязат в консорциуми под шапката на областните болници, други ще се превърнат в специализирани звена и ще загубят голяма част от дейността си по клинични пътеки. Обръчът ще се затегне и откъм здравната каса, която вече ще има право да избира с кой да сключва договор, след като оцени ефекта от работата на всички.
Управителят на осигурителния фонд д-р Глинка Комитов е подготвил и други неособено приятни изненади. Той заяви, че ако касата плаща цялата изработена дейност и прогнозните обемите бъдат много надвишени, е възможно да се стигне до намаляването на цените на клиничните пътеки, за да се избегне нова бюджетна актуализация. "Надявам се през 2016-а вече да не се дават бюджети на болниците. Предварително да им се записват нули и само когато има надвишаване на обемите нулите да бъдат замествани с точните числа. Защото сега, когато болниците имат някакъв бюджет, те се чувстват задължени да го усвоят, дори без да имат пациенти”, отбеляза Комитов.
С други думи, новата държавна философия в сектора е парите от здравни осигуровки да бъдат използвани
максимално ефективно спрямо резултатите
от лечението, само за медицинска дейност и за заплати на персонала. Твърде вероятно е предстоящата стагнация в плащанията да се отрази като шокова терапия на управителите (и собствениците) на някои болници, които досега бяха свикнали да се разпореждат нашироко с публичния ресурс. Актуалното мото в болничната помощ, изглежда, получило благословия и от районните здравни каси, е "да вземем каквото можем и докато можем". Неотдавна надзорът на здравноосигурителния фонд отхвърли мистериозен списък за раздаване на допълнителни пари за болниците, направен по неясни критерии на база на предложения на шефовете на областните дирекции. В него се мъдреха доста любопитни числа – 3.5 млн. лв. за "Софиямед", влязла в черния здравен пиар заради скандала с пребитото от акушерка дете и още толкова за болницата на същия собственик Михаил Тиков – пловдивската "Пълмед". Други 2.3 млн. лв. трябваше да отидат в университетската "Свети Георги" в Пловдив, а по около 1.5 млн. лв. бяха поискани за "Пирогов", МВР-болница и варненската "Света Марина". Естествено, дали е имало лобизъм "отвисоко" за въпросните клиники отново не стана ясно. Но бившият управител на "Софиямед" Бойко Пенков, сега заместник-министър и надзорник на касата, каза нещо много вярно. Не може срещу имена да стоят голи числа и да се раздават пари, без да са представени мотиви и аргументи защо се искат въпросните средства.
За съжаление самата здравна каса продължава да работи в полупрозрачен стил. Оттам
обещаха да "изсветлят" бюджетите на болниците
и разходите си за лекарства и медицински изделия. И го направиха, само че половинчато. От отчетите, които бяха публикувани от институцията за първото тримесечие на 2015-а, се разбира колко пари са получили районните каси и как са разпределени те между отделните болници, но дотам. Голи числа, които нито засягат обема на извършената дейност, нито броя на преминалите пациенти, изобщо липсва всякаква информация за изпълнените клинични пътеки и за надлимитната дейност. В списъка се виждат и откровени аномалии, които се нуждаят от обяснение. Така например се набива на очи, че почти всички лечебници са увеличили между януари и март разходите си за дейност с по 10, 20, 50, а някои (например пловдивската болница "Света Каридад") и с по 100 процента. За първия месец на годината касата е разпределила малко над 101 млн. лв., докато през март средствата набъбват до 169 млн. лева. Ако лечебниците продължават да работят със същата интензивност, а касата им плаща всичко до стотинка, следващата актуализация в бюджета на институцията
може и да достигне половин милиард
Противно на ширещото се мнение, 15-те най-големи български болници, през които минават около две трети от всички пациенти в страната, съвсем не харчат лъвския пай от здравните финанси. Те са отчели дейност за март общо за 55 млн. лв, което значи, че останалите 114 млн. лв. са отишли към по-малки лечебници и клиники от регионално значение. Само по себе си това е доказателство, че парите в болничната помощ не се харчат ефективно. И именно от задълбочен анализ на тези разходи трябва да започнат Комитов и Москов, за да разберат дали авоарите на публичния фонд се източват умишлено с надписване на дейност.
Като абсолютна стойност лидер по разходи през март с 8.23 млн. лв. е най-голямата болница в България "Свети Георги", но остава загадка как през януари и февруари там са успели да се вместят в бюджети от по 5.19 млн. лева? Далеч зад пловдивската лечебница е спешният център "Пирогов" – с отчетени здравни услуги за 5.25 млн. лв, "Александровска" е получила 4.71 млн. лв., "Света Анна", по-известна като Окръжна болница, е прибрала 3 млн. лева, следва Военномедицинска академия с 2.84 млн. лева. Недоказуемо е, разбира се, дали частните болници ощетяват държавните и общинските, а собствениците им лично се договарят с управителите на касата, както неотдавна заяви бившият здравен министър Таня Андреева. Но от данните за изпълнена от тях и разплатена дейност се вижда, че най-малкото те не са пренебрегнати. Например "Токуда" е получила през март накуп 7.71 млн лв. и въпреки че вероятно става дума за плащане за два месеца, сумата пак не е никак малка. "Софиямед" се е разписала срещу 3 млн. лв., а за януари са й били достатъчни 1.62 млн. лева. Към 1.6 млн. лв. са влезли и в "Сити Клиник", а споменатата "Света Каридад" е взела 1.25 млн. лв., колкото горе-долу е месечният бюджет на столичната онкология. Без съмнение, парите като цяло зависят от стойността на клиничните пътеки, но за да се получават такива дисбаланси, явно някои от тях са силно подценени, а други – нереално надценени. В това отношение Комитов е прав, че ревизията им е дори закъсняла. Изглежда, че тя ще се случи, след като бъде решено кои дейности ще влязат в основния пакет на касата.
Дано "на клона" накрая останат само онези медици, които не гледат пациентите си единствено в ръцете, а наистина искат да ги излекуват.
