Фондът за гарантиране на влоговете е полупразен. След плащането на влоговете в Корпоративна банка и плащането на годишната вноска на банките за 2014-а в него има около половин милиард лева. А в същото време дълговете на фонда към държавата са близо 1.6 млрд. лева. Неприятен дисбаланс, който би придобил земетръсни измерения, ако в близко бъдеще се наложи фондът да плаща депозити заради други кредитни институции.
Разриви между ликвидните активи на фонда и задълженията му не би трябвало да съществуват, особено като се има предвид, че разглежданият в Народното събрание проектозакон за гарантиране на влоговете предвижда да натовари фонда с нови функции, които изискват той постоянно да бъде високоликвиден – с други думи, по сметките му трябва винаги да има много пари. Става дума за поне три-четири милиарда лева. Защото проектозаконът предвижда фондът да плаща гарантираните влогове в една банка до пет работни дни от поставянето й под специален надзор. Освен това той ще бъде натоварен с функциите на кредитор от последна инстанция, като ще има право да оказва ликвидна подкрепа на подложените на натиск кредитни институции. Изпълнението и на двете задачи изисква огромни средства. Точно по тази причина изключително важно е каква ще е
методиката, по която ще се определят вноските
на банките във фонда. В момента те са 0.5% от размера на привлечените средства от граждани и фирми във всяка банка. Отказът от плащането на тези вноски е невъзможен, защото води до отнемане на банковия лиценз. Затова някои банкери окачествяват "лептата" към фонда като данък сигурност.
Разглежданият от Народното събрание проектозакон предвижда няколко важни нововъведения по отношение на тези вноски. Първо, те няма да са еднакви за всички банки, а ще са съобразени с рисковия профил на всяка от тях. По-рисковите банки ще плащат по-голяма вноска – например 1%, а тези с по-нисък рисков профил – по-ниска – да кажем 0.2 процента.
На второ място, в съответствие с Европейската директива е предвидено вноските да се правят не върху целия обем от депозити на граждани и фирми, а само върху тези, които са защитени – до 196 хил. лева.
Третата промяна е, че парите от вноските няма да могат да се ползват за издръжка на фонда. Те ще са достъпни само за плащане на гарантираните влогове и за рефинансиране на банки при ликвидна атака срещу тях. За административната издръжка ще се плаща отделна такса.
Тези три много важни нововъведения изправят фонда пред три съществени предизвикателства, които трябва да намерят нормативно решение в проектозакона за гарантиране на влоговете. Започваме отзад напред. Първо, в проектозакона няма отговор на въпроса
откъде фондът ще плаща задълженията си?
Логично е да се предполага, че задълженията би трябвало да се плащат от доходите, които фондът получава от инвестирането на натрупаните средства от вноските. Какво обаче ще се случи, ако тези активи са много по-малко от задълженията на гаранционната институция? Точно такъв е сегашният случай. По останалите му на разположение активи от 450 млн. лв. фондът получава доход под 1%, а по задълженията си към държавата от 1.6 млрд. лв. лихвата е 2.95% годишно. И какво излиза? С приходи от около 4 млн. лв. фондът трябва да покрива разходи по задълженията си в размер на 47.2 млн. лева. При такова уравнение е ясно, че недостигащите средства се взимат от вноските, които банките правят. В проектозакона обаче се казва, че те са единствено за изплащане на гарантираните влогове. И ако този проект стане законен, в него или трябва да бъде записано, че парите от тези вноски могат да се ползват и за покриване на дългове на фонда, или да се въведе изричен текст, че гаранционната институция може да въвежда допълнителна вноска, когато е необходимо да изплаща свои задължения. Ако тези уточнения не бъдат направени, в бъдеще може да възникнат правни спорове за това как гаранционната институция ползва събраните от банките пари.
При сегашната ситуация е очевидно, че фондът трябва бързо да бъде попълнен. При това положение не е ясно
защо трябва да свива депозитната база
върху която се събират вноските. Разликата между общия размер на депозитите и общия размер на гарантираните влогове в България е около 12 млрд. лева. При равни други условия това означава, че ако бъде приет в предложения вид, проектозаконът за гарантиране на влоговете ще лиши фонда от годишни постъпления от близо 60 млн. лв., които не са малко пари.
Разбира се, фондът може да компенсира този негативен ефект от нормативния документ, като вдигне средния размер на вноските, които ще събира от банковия сектор. Но пък не е ясно защо трябва да се прибягва до такива еквилибристики, след като може да се запази сегашното правило: вноските да се събират върху цялата депозитна база.
Според Европейската директива за гарантиране на влоговете вноските се начисляват върху защитените влогове, но това правило не е императивно и отделните държави имат право да въвеждат по-рестриктивни режими.
Третата иновация в проекта за закон е, че сегашната единна вноска от 0.5% ще бъде заменена с
рисковопретеглена вноска
За всяка една банка тя ще бъде отделна и ще зависи от степента на риска, който тя поема със своите операции. Тук въпросът е по какви критерии и колко пъти годишно ще се определя този риск. В проектозакона пише, че това ще стане по правила, описани в специална наредба на БНБ. И какво излиза? Че критериите за определяне на вноските ще се изготвят от същия този банков надзор, който наблюдава риска на банките и за който БНБ заяви, че е бил заблуден в случая с Корпоративна банка и по този начин срина тотално доверието в него. Освен това на каква база ще бъде определян рискът, който носи всяка банка. Едва ли може да се разчита това да става на дистанционен принцип, чрез изчисления на базата на показателите от балансите и т. нар. отчети за приходите и разходите на кредитните институции. Тук явно няма да се мине без проверки на място, но това означава, че съставът и броят на надзорните екипи трябва да бъдат значително увеличени. Сегашните 35 инспектори в управлението едва смогват да правят по една планова проверка годишно на банките у нас. А изчислението на риска за нуждите на фонда едва ли може да стъпи на базата на една проверка годишно. Най-малкото защото рисковият профил на всяка кредитна институция се променя през годината. Ще рече, че въпросната методика за оценка, ако ще се прилага строго и последователно, ще изисква сериозно увеличение на персонала на банковия надзор. Но по тази тема депутатите едва ли са мислили. А пък бюджетът на БНБ също не изглежда да е подготвен за допълнителни разходи, свързани с увеличението на капацитета на надзорното управление.
Другата възможност е надзорът върху риска, на базата на който ще се определят вноските, да бъде поверен на самия фонд. За целта обаче той трябва да получи правната възможност да изготвя вътрешнонормативни актове, или, казано по друг начин – наредби. Само че в проектозакона такива правомощия за гаранционната институция не се предвиждат. Детайлите на проектозакона въобще не са домислени в тази насока, а когато имат такива пропуски, обикновено проектозаконите се оказват мъртвородени.
